Медийният пазар у нас - концентрация, неясни собственици и превес на жълтите вестници

12:26, 08 дек 15 25 553 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
Липса на ясни данни за пазара, неясни действителни собственици, силна концентрация в няколко медийни групи и неморални практики. Това е краткото описание на медийния пазар в България според изследване на проекта “Медиатор”, осъществен от Асоциацията на европейските журналисти - България и с финансовата подкрепа на Фондация “Америка за България”.

“Недостигът на официална и достоверна информация е сериозна пречка пред прозрачното функциониране на медийния пазар”, пише авторът Николета Даскалова. Тя посочва, че липсва обща система за измервана на тиражите на вестниците и списанията. Неясни са както отпечатаните тиражи, така и реализираните продажби. Липсват и публични данни за дяловете от рекламния пазар в радиосектора. Подобна е и ситуацията при онлайн медиите, където индивидуалните пазарни дялове на отделните компании на този етап не се публикуват. Друг проблем е разминаването на официалните данни на Съвета за електронни медии (СЕМ) и Националния статистически институт (СЕМ), както и двойната пийпълметрия при телевизиите, която обърква рекламодателите. “Част от разминаванията се дължат на разлики в подходите (пийпълметрични, маркетингови, социологически, онлайн статистики) или в обхвата на извадката (пълнолетно население или определена целева група)”, смята Даскалова.

Изследването вади на показ и съмнителните практики в отношенията между медии и рекламодатели. “Налице са и практики, при които договорките излизат от сферата на регламентираната реклама и се разпростират върху редакционното съдържание. Такива са например случаите, при които медиите ухажват рекламодателите с бонусни или безплатни PR и имиджови публикации. Друга практика е скритата продажба на съдържание, както и търговията с влияние и с редакционна политика. Явлението е характерно за периоди на политическо напрежение и предизборни кампании, когато журналистическата подкрепа за партии и политици или обратното – поддържането на негативни кампании срещу опоненти, се осигуряват и с корупционни средства. Сред представителите на бизнеса също има случаи на плащане на журналисти „под масата” с цел медийно отразяване в позитивна светлина. Част от сенчестата икономика е и така нареченият медиен рекет – публикуване на неприятни статии срещу избрана фирма с цел фирмата да започне да рекламира в медията и негативната кампания да спре. Подобни употреби с медийното съдържание не само че деформират пазарните принципи, но влошават качеството на медийната среда като цяло”, алармира тя.

Незадоволително е и положението с обявяването на реалните собственици на медиите - главно във вестниците. “Все още съществуват сериозни дефицити на прозрачност. Така например не всички издатели на печатни произведения спазват законовото изискване да декларират действителните си собственици, в резултат на което в публикуваните списъци прозират бели петна. Освен това проследяването на контрола стига до задънена улица, когато идентифицирането на собствеността води до офшорна зона”, пише Даскалова.

И допълва: “Диагностицирането на контрола върху медиите допълнително се усложнява от текущите процеси, свързани с краха на Корпоративна търговска банка през 2014 г. От една страна фалитът на банката осветли медийни зависимости от тази финансова структура в големи мащаби. От друга страна пост-КТБ ситуацията води до динамично преструктуриране на позициите и зоните на влияние върху медийния пазар. Дори докато тече техническият процес на публикуване на настоящите данни в част от тях вече настъпват изменения заради смени на собственост, продажби, окрупнявания и фалити”.

“Българският медиен пейзаж впечатлява със свръхизобилие и формално разнообразие от медии. На практика обаче основните сектори на пазара функционират в режим на силна концентрация, което тушира ефекта от количественото многообразие”, сочи още анализът. “Ако приложим стандарта за измерване на концентрация „топ 4”, ще акумулираме приблизителен пазарен дял (на база рекламни бюджети) на водещите 4 телевизионни групи над 90%. Отчетливо висока е и концентрацията на аудиторни дялове в телевизионния сектор – над 70% за водещите 4 компании. Нещо повече – прави впечатление, че телевизионният сектор фактически е доминиран от само две медийни групи. Техният общ пазарен дял отчита внушителните над 80%, а сумарният им аудиторен дял е над 60%. В сравнение с лидерите bTV Media Group и Nova/MTG, останалите конкуренти в сектора заемат маргинални позиции – с индивидуален пазарен дял под 7%”, гласи изследването.

Състоянието при онлайн медиите също не е цветисто. “Онлайн медиите все повече губят от своята независимост и алтернативност спрямо традиционните медии. Актуалното състояние на онлайн средата отчита мощно присъствие на големите телевизионни и издателски компании в мрежата. Това се случва чрез два основни процеса. Единият се изразява в постепенното и конвергентно разширяване на бизнеса от страна на компании с традиции и наложени марки в пресата и телевизията (например Икономедиа, bTV Media Group, СББ Медиа, Медийна група България). Другият, по-агресивен пазарен подход е чрез закупуване на вече разработени интернет групи. Така например Nova Broadcasting Group и Bulgaria on Air сериозно разшириха портфолиото си през 2013 г., като придобиха две от най-големите онлайн групи – съответно Нет Инфо и Инвестор. Паралелно с тенденциите на консолидация и окрупняване, нарастващото влияние на онлайн средата провокира и допълнителни опити за овладяване на интернет, които отиват отвъд чисто пазарните ефекти. Такива са например практиките на продуциране на квазиновинарски сайтове, както и инсценирането на гражданско мнение чрез платени и контролирани читателски коментари”.

Бизнесът с разпространение на медии и пренос на съдържание също не се развива безпроблемно. “Дистрибуцията на печатни издания често е обект на критики през последните години. Основната тревога е в посока на това, че вертикалната концентрация между разпространители и издатели води до дискриминационни действия срещу конкурентни издания. Критиките се задълбочават след старта на проекта „Лафка” през 2013 г. Опасенията на експерти, граждани и търговци на дребно са, че търговската верига за продажба на вестници, списания, цигари и други дребни стоки е с недостатъчно прозрачна собственост и същевременно придобива монополни позиции на пазара на разпространение на печатни издания”, пише още Даскалова.

В изследването са включени и данни за популярността на различните медии. При радиостанциите ясно се вижда проблемът с двойната пийпълметрия. По данни на "Nielsen" и "Alfa Research за първото полугодие безспорен лидер е програма "Хоризонт" на БНР. Според GARB обаче радиостанция №1 е "Веселина".

При телевизиите лидер е bTV, следвана от "Нова телевизия" с разлика от над 10% от аудиторията. Данните за пазара на печатни издания покават, че най-много се харесват "жълтите" издания на групата медии на депутата от ДПС Делян Пеевски "Уикенд" и "Телеграф".

Пълния анализ и още данни може да видите ТУК.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама