Монополът на Българската православна църква отново в съда в Страсбург
Това е официалното становище на Българското Правителство, изразявано от Министерски съвет, през последните 10 години по отношение на новопостъпили в съда заявления за регистрация на православни вероизповедания. Негласната позиция на държавата е, че такива вероизповедания не трябва да се регистрират като юридически лица, но могат да съществуват като нерегистрирани религиозни общности, пише „Правен свят“.
"Източна Православна Апостолска Църква", учредена на 20 декември 2006 г. "Православна Църква в България", учредена на 28 август 2010 г. "Българска Източноправославна Църква", учредена през 2010 г. "Българска Православна Старостилна Църква", учредена на 11 ноември 2011г. "Ортодоксална Църква", учредена на 1 февруари 2015 г.
Всички тези вероизповедания са получили отказ да бъдат вписани в регистъра на Софийския градски съд. Съгласно постоянната съдебна практика, Законът за вероизповеданията забранява регистрирането на друга източноправославна религиозна група, освен Българската православна църква. Според повтарящите се мотиви на съдиите, ако едно вероизповедание има за цел да закриля православни християни, което е цел и на Българската православна църква, и ако има богослужебни практики, които съвпадат с тези на Българската православна църква, то това води до невъзможност за разграничение и въвежда в заблуждение третите лица.
Подобни мотиви са в директно противоречие с Европейската конвенция за правата на човека (Конвенцията) и практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Забраната за регистрация на други православни религиозни общности, освен Българската православна църква, е в нарушение на свободата на религията (Член 9 от Конвенцията) и забраната за дискриминация (Член 14 във вр. с Член 9 от Конвенцията). ЕСПЧ е постановил в редица решения, че "[м]акар да е необходимо държавата да предприема действия, за да помири интересите на различните религии и религиозни групи, съжителстващи в едно демократично общество, тя следва да остане неутрална и безпристрастна при упражняване на регулативните си правомощия и в отношенията си с различните религии, деноминации и групи вътре в тях. Тук става въпрос за запазване на плурализма и за правилното функциониране на демокрацията". ЕСПЧ е постановил още, че "[м]ерки от страна на държавата, които дават предпочитание на някой от лидерите на разделената религиозна общност или се опитват да я накарат, изцяло или частично, да застане под единно ръководство против волята си, представляват нарушение на свободата на религията".
ЕСПЧ е имал възможност да се произнесе относно съответствието на българския Закон за вероизповеданията с Конвенцията, по делото Свети синод на българската православна църква (Митрополит Инокентий) и Други срещу България, Жалби № 412/03 и № 35677/04, решение от 22 януари 2009 г. В решението си по това дело Съдът отбелязва, че"българската Конституция постановява разделение между държавата и църквата и, в своето тълкуване от Конституционния съд, забранява намесата на държавните власти в ръководството и организацията на религиозните общности. От особено значение е, че половината членове на Конституционния съд намират през 2003 г., че законът [за вероизповеданията] от 2002 г. е противоконституционен, тъй като нарушава описаните по-горе принципи" (параграф 146). По-конкретно, Съдът постановява, че "с приемането и прилагането на закона от 2002 г. властите показват незачитане на позицията на много православни вярващи", които не подкрепят Българската православна църква (параграф 155). По мнение на Съда "законът от 2002 г. не отговаря на стандартите на Конвенцията за качество на закона, тъй като разпоредбите му не вземат предвид факта, че Българската православна църква е дълбоко разединена, и оставят възможност за произволно тълкуване по въпроса за правното представителство на църквата" (параграф 157).
Това решение на ЕСПЧ все още не е изпълнено от българското правителство. На 14 януари 2016 г. Комитетът на министрите към Съвета на Европа е изпратил напомняне до Министерство на правосъдието да представи план с предвидени промени в Закона за вероизповеданията.
През март 2016 г. в Народното Събрание са внесени два законопроекта за изменение на Закона за вероизповеданията. И двата са в грубо незачитане на указанията на ЕСПЧ. Вместо да гарантират позицията на вярващите, които подкрепят различни православни религиозни общности, предложените промени още повече влошават тяхната сегашна позиция. Законопроектите предлагат да се забрани практикуването на дадено вероизповедание (богослужение, проповеди и т.н.), ако то няма съдебна регистрация като юридическо лице, както и да се забрани съществуването на "повече от едно юридическо лице като вероизповедание с идентични и/или като сбор от верски убеждения и/или принципи на вече регистрирано такова в регистъра на Софийски градски съд".
В момента в ЕСПЧ има две висящи дела срещу България, които касаят отказ за регистрация на ново вероизповедание поради това, че то е идентично с вече вписано такова в регистъра на Софийски градски съд: Генов с/у България, Жалба № 40524/08, комуникирана на Българското Правителство на 3 ноември 2013 г и Българска Православна Старостилна Църква и Други с/у България, Жалба № 56751/13.
Жалбоподателите по второто дело твърдят пред ЕСПЧ, че отказът на българския съд да регистрира църквата им представлява намеса в тяхната свобода на религия. Те твърдят също, че тази намеса не е била необходима в едно демократично общество и съдът не е спазил справедлив баланс между техните индивидуални права и обществения интерес - нарушение на Член 9 от Конвенцията. Жалбоподателите твърдят също, че православните вярващи, като тях, са третирани различно от вярващите, подкрепящи евангелистки, католически, баптистки и апостолски вероизповедания, които имат многобройни регистрирани под-организации и подгрупи - нарушение на Член 14 във вр. с Член 9 от Конвенцията. Жалбоподателите са подали искане до ЕСПЧ то да бъде разгледано с предимство, тъй като оплакванията касаят сериозен, структурен проблем в България, чието разрешаване е от общ интерес.
*Наташа Добрева е адвокат по делото Българска Православна Старостилна Църква и Други срещу България
Последни новини
ЕРМ Запад изпълни плана си за обезопасяване на щъркелови гнезда в Самоков
18:16, 16 апр 24 / Регионални новини
Кога можеш да поискаш обединяване на кредити
18:07, 16 апр 24 / Свят
Избирай от селекция безжични слушалки на лизинг без оскъпяване от А1 до края на април
17:55, 16 апр 24 / Свят
Добави коментар