Тези случки казват всичко за България

16:43, 24 окт 16 25 Topnovini Автор: Topnovini
Трите власти в България са в забележителна хармония помежду си по отношение на законите и правото. Особено когато те им пречат. Ясен Бояджиев от Дойче Веле, дава няколко съвсем пресни примера.

„Аз съм човек на закона и на никого другиго“, казва магистратът, представляващ Висшия съдебен съвет. „Винаги съм се ръководила от върховенството на закона“, заявява председателката на Народното събрание и обещава да прави същото и като президент на републиката. Не се е чуло министър-председателят да произнася точно тази фраза, но затова пък постоянно повтаря (за последен път тези дни), че „по-голям демократ от мене няма“, което е горе-долу същото.

Въобще, трите власти са в забележителна хармония помежду си по отношение на законите и правото. Особено когато те им пречат. Ето няколко типични примера от миналата седмица, която в никакъв случай не е изключение.

ВСС и Законът за съдебната власт

Според приетите през тази година промени в Закона за съдебната власт, за административен ръководител на съд се назначава „съдия от същото или от по-високо ниво на орган на съдебната власт“. Изключение се допуска само ако сред кандидатите няма такъв съдия или пък ако той не отговаря на останалите изисквания за длъжността - високи професионални и нравствени качества и "много добра" или "добра" оценка от атестирането. При избора на шеф на административен съд в областен град (окръжно ниво в системата), проведен миналата седмица, няма никакво основание за такова изключение, защото сред кандидатите за поста има съдия, който напълно покрива всички изисквания, изрично е подкрепен от колегите си, а и всички членове на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) са съгласни, че е отличен юрист и се справя много добре. Въпреки това обаче, по някакви свои си съображения и в нарушение на закона, осмина (срещу пет) членове на ВСС избраха за председател друг съдия, който не отговаря на законовата норма, защото е от по-ниското (районно) ниво на орган на съдебната власт.

Според същите промени в Закона за съдебната власт, магистрат може да бъде отстранен от работа само ако е обвиняем за престъпление, свързано с правораздаването. Иначе казано: не може да бъде отстранен, ако обвиненията срещу него нямат връзка с пряката му работа. Освен това, каквото и да е обвинението, отстраняването от работа има краен срок от година и половина - ако делото срещу магистрата се точи безкрайно. Точно такъв е случаят с бивш шеф на апелативно съдилище, отстранен още преди две години и половина. И по двете законни основания той трябва да бъде върнат на работа. Вече повече от два месеца обаче ВСС отказва да се произнесе по молбата му. За пореден път миналата седмица с гласовете на същите осем (срещу пет) членове.

Така за броени минути ВСС, т.нар. правителство на съдебната власт, успя да прегази закона цели два пъти. Но това отдавна вече не е изненада, а по-скоро банална практика. Както обясни магистратът, представляващ ВСС, законът бил неясен и противоречив и затова той стигнал до извода, че няма да се ръководи от него. Ситуацията бе много точно описана от председателя на Върховния касационен съд: „Стигнали сме дъното и продължаваме да копаем надолу“.

Законодателната власт и конституцията

В интерес на истината, но без връзка с конкретния случай, представляващият ВСС е донякъде прав - по невнимание, заради лобистки и партизански интереси или поради откровена глупост българското Народно събрание нерядко приема неясни, противоречиви, неприложими и дори напълно безсмислени законови текстове. Преките противоречия с конституцията също не са изключение - промените в Изборния кодекс са кристален пример. Техен инициатор бяха т.нар. Патриоти, а единствената цел бе да се попречи на българските граждани в Турция да гласуват (или поне да се намали относителният дял на гласовете им), за да се ограничи влиянието на ДПС (а вече и на ДОСТ). За целта още през пролетта бе въведено т.нар. задължително гласуване. Освен крайно съмнителни от конституционна гледна точка (превръщане на правото в задължение), приетите текстове са и практически безсмислени (по думите на самия премиер: „то не е задължително, само създаваме шум“). Като логическо продължение в бюлетините бе добавено прословутото квадратче „Не подкрепям никого“ - също толкова безсмислена популистка залъгалка за крайно неинформирани хора, приета във вид, който на всичко отгоре се оказа в нарушение на конституцията. За десерт бе инсталиран и конституционно съмнителен таван за броя на избирателните секции в чужбина. Внезапно прозрели каква каша са забъркали, миналата седмица депутатите преправиха текстовете и забъркаха още по-голяма каша. Защото отмяната на тавана за секциите само в ЕС и запазването му в останалите страни (разбирай Турция) вече директно и еднозначно нарушава чл. 26 на Конституцията, според който "Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция".

Разбира се, още от самото начало е ясно, че цялото упражнение е безсмислено, тъй като поставената цел (по-малко гласуващи български турци) няма как да бъде постигната в рамките на конституцията. Но пък, както се вижда, голяма част от депутатите са готови с лекота да прескочат тези рамки. Тъй че няма да е учудващо, ако някой ден, водени от патриотична целесъобразност, прибегнат и до по-твърди мерки.

Изпълнителната власт и законът

Как се прави това, тези дни демонстрира изпълнителната власт. Тайно и свръхскоростно тя предаде на Турция седем нейни граждани, за които Анкара твърди, че са политически противници на Ердоган. И този път, както при бизнесмена Бююк през август, нямаше да научим нищо, ако не бяха турските медии, тъй че е твърде вероятно да има още много подобни случаи. Става дума за драстично нарушаване на предвидените във вътрешното и международното законодателство права и процедури - без адвокатска защита, без възможност да подадат молба за закрила и убежище, без шанс да обжалват неизвестно на какво основание издадената заповед за принудително извеждане, без достъп до съд, без чийто безпристрастен контрол експулсирането не би трябвало да е възможно. Държавата не е изпълнила и задълженията си за предотвратяване на риска от изтезания и на заплахата за живота и сигурността на попаднали на територията ѝ граждани. След което въобще не се интересува каква е тяхната по-нататъшна съдба. Въобще, дори нелегалните имигранти (които за разлика от турските граждани влизат без паспорти), дори потенциалните или доказани джихадисти се ползват с повече права на българска територия. Целта е очевидна: да се угоди на турския президент.

Българските власти, включително премиерът и вътрешният министър, твърдят, че всичко това не е вярно - турските граждани сами били поискали да бъдат върнати в родината им. Но тогава не е ясно защо случаят е прикриван толкова старателно дни наред, а сега се отказва достъп до информация за него (за да бъдели защитени личните данни на замесените лица!?!). Не е ясно също така защо при предаването властите не са поканили омбудсмана и представители на неправителствени организации, както законът изрично ги задължава. И въобще - невъзможно е да се повярва, че някой може по собствено желание да се откаже от правата си, за да бъде арестуван, изтезаван и заплашен от смъртна присъда.

Целесъобразно беззаконие

На фона на небивалиците, разпространявани от разни полицейски началници, прави впечатление гузното мълчание на онези членове на правителството (включително юристи), които иначе за щяло и нещяло говорят за правата на човека, европейските ценности и върховенството на закона. Но над всичко блести тълкуванието на председателката на българския законодателен орган и вероятен бъдещ президент: "Преди всичко е националният интерес на държавата пред защитата на отделни права". С което тя решително зачеркна ценностите и принципите на съвременната европейска правова държава, за да ги замени с откровено съветска доктрина.

Впрочем, тази позиция донякъде е обяснима. Идват избори, а голяма част от гласоподавателите, системно сплашвани („задават се пълчища от бежанци“, „съществуването на държавата е поставено на карта“, „полагам огромни усилия да запазя целостта на България") и тласкани в обятията на носталгията и стадния манталитет, мислят точно така и в името на някаква имагинерна сигурност с готовност биха се лишили от правата и свободите си. Дано обаче не им се наложи някой ден да изпитат на гърба си до какво може да доведе върховенството на определяния по нечие усмотрение „национален интерес“.

Накратко: България все по-опасно се приближава до границата, отвъд която законността и правото стават жертва на конюнктурния произвол и политическата целесъобразност.