Интервю с председателя на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов специално за Topnovini.bg:
Г-н Маргаритов, успешна ли беше като цяло дейността на Комисията за защита на потребителите (КЗП) през изминалата година в една от най-чувствителните области - защитата на интересите на потребителите в България и бихте ли привели малко цифри за извършени проверки, санкционирани търговци и др.?
Успехът трябва да бъде мерен през постигнатите резултати по поставените за периода цели и във връзка с най-важните задачи, които трябва да преследва един контролен орган като нашата институция. Защото потребителската защита действително е една от важните в нашата съвременност теми и засяга всеки от нас 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
Глобално погледнато, добрите резултати следват от последователна работа по установяване на прозрачен и балансиран пазар, който дава повече спокойствие на потребителите да пазаруват без тревоги, че могат да станат жертва на некоректни търговци. Тук са нашите контролни функции.
През миналата година извършихме близо 39 000 инспекции в търговски и туристически обекти и в онлайн пространството. Около 70% от тяхса свързани с разкриването и забраната на различен тип нелоялни практики и други административни нарушения, които удрят по джоба потребителя. Издадени са 300 заповеди за забрана на нелоялни практики в сферата на телекомуникациите, туризма, онлайн търговията и пр. Запазва се тенденцията в осем-десет процента от случаите да се установяват различен тип нарушения.
Важна наша задача е и контролът върху безопасността на стоките. През миналата година забранихме 212 опасни стоки и четири рискови услуги. Благодарение на взаимодействието с Агенция „Митници” голяма част от опасните стоки бяха спрени още на границите и изобщо не попаднаха в магазинната мрежа. Организацията на контрола ни дава възможност за ефективна борба с разпространението на опасни стоки и по този индикатор България се нарежда на 5-то място в Европа.
Следим:
-
най-големите пазари като тези на телекомуникациите, на битовите уреди и услуги;
-
най-чувствителните сектори – туризъм, финансови услуги;
-
най-бурно развиващите се – онлайн търговията и възникващите нови форми на търгуване: споделената икономика, подготвяме предложения за нейното регламентиране, тъй като такова към момента няма;
-
офертите към по-възрастните хора и продуктите са деца също са приоритет;
-
някои тематични кампании, като например проверката на пазара на автомобили втора употреба, където също забранихме редица нелоялни практики – невярна информация за годината на производство, километража, разхода на гориво и т.н.
Залагаме и на информационната дейност, като популяризираме правата на гражданите в качеството им на потребители. Искаме да им дадем знания и сигурност, че има механизми да защитят правата си, когато те са били накърнени и че има кой да им помогне за това.
Чрез събития, чрез средствата за масова информация представяме на тяхното внимание и им разясняваме базовите права, начините, по които могат да ги отстояват и напомняме нашата готовност да се притечем на помощ винаги при необходимост и най-често успяваме (над 70% от случаите се решават в полза на жалбоподателите). А това, че хората ни търсят все повече за консултации, но и за съдействие при решаването на по-сложните казуси ни дава самочувствието на една институция, която се ползва с доверието на обществото и неговата подкрепа в общата мисия – изчистването на пазара от лоши практики и замяната им с добри такива.
Имаме и такава цел – насърчаване и възпитаване на отговорно поведение на търговците по отношение на техните законови задължения и клиентите им. Това постепенно води до налагането на добри практики, от които удовлетворение получават не само потребителите, но и самите търговци.
Забелязваме в последните периоди активизиране на неправителствения сектор. Затова мисля, че е дошъл моментът, в който би трябвало да споделим отговорността за това как се работи с хората и как биха могли и неправителствените организации да дадат своя конкретен принос в разглеждането и процедирането по жалбите и сигналите на потребителите, в повишаването на потребителската култура.
С какви жалби най-често се обръщат към вас гражданите и къде според вас има най-значителен брой, като показател, ощетени потребители, в кои конкретни области - например, банково дело, телекомуникации или другаде?
От постъпващите при нас жалби и сигнали, които през последните години надхвърлят 20 000, преобладават в сектора телекомуникации. Наблюдава се, обаче те да намаляват и като брой, и като процентно съотношение спрямо останалите по други въпроси. Преди три години бяха около половината от 18 000 оплаквания, през 2016г. са 32% от 21 500.
Хората ни търсят и за съдействие при неуспешни рекламации на различни битови уреди или услуги, при покупки на облекла, при пазаруване през интернет.
Най-малко сме сезирани за проблеми в сферата на туризма и кредитите, макар че това са чувствителни сектори и ние ги следим внимателно.
Към нас има специална Комисия за платежните спорове – през миналата година са образувани 120 помирителни производства, като повече от половината от приключилите до момента са решени в полза на потребителите, а една част от случаите са намерили своето решение още в хода на кореспонденцията. Най-често към нея се отнасят спорове, свързани с неправомерно теглени суми от сметките.
Неотдавна при вас, тук, в КЗП, имаше работна среща с 3-те най-големи телекома във връзка с предстоящото отпадане на роуминг таксите в ЕС от 15 юни т.г. Какво се обсъди на тази среща и какво трябва да съобщим на българските потребители, за да са добре информирани при ползване на мобилна телефония и интернет в други страни от ЕС от средата на м.юни 2017 г. нататък?
На тази работна среща поставихме някои належащи въпроса в сектора. Нашумялата тема за есемесите на кирилица и латиница и новите правила за роуминга в ЕС след 15 юни. В разумни срокове трябва да имаме становище за това как могат да бъдат решени тези въпроси, за да няма ощетени български граждани.
Според мен, добро решение на въпроса с есемесите на кирилица и латиница и разликата в таксуването им предвид технически особености, може да бъде решен чрез предоставянето на пакет с определен брой есемеси.
По отношение предстоящото отпадане на роуминга - на този етап обръщаме внимание на потребителите, че то не може да води до по-неизгодни за тях договорни отношения. Същевременно отправяме предупреждения към телекомите да не използват въвеждането на тези нови правила за опити да прилагат различен тип нелоялни практики към своите клиенти. Ще следим.
Има и още добри новини за потребителите на услуги в сферата на телекомуникациите. Съвсем скоро при пътуване в ЕС те ще могат да използват както у дома своите онлайн абонаменти за филми, спортни събития, книги, видеоигри и музикални услуги, при защитени авторски права на творците. Например, ако имате абонамент за платформата за видео Voyo, ще можете да ползвате услугата и при пътуване в друга европейска страна.
Това споразумение идва седмица след договарянето за отпадането на роуминга. Наличието на възможност за достъп до услуги за онлайн съдържание при пътуване ще стане още по-важно от 15 юни 2017 г. нататък, когато влизат в сила новите правила за роуминга. От този ден хората, които пътуват от време на време, ще плащат за мобилен интернет навсякъде в ЕС само по цените у дома при условия за справедливо ползване.
Всички доставчици, които предлагат платени услуги за онлайн съдържание, ще трябва да спазват новите правила. Доставчиците на безплатни услуги, например онлайн услуги на обществени телевизии или радиа, също ще имат възможност да решат да осигуряват на абонатите си преносимост.
Договореният текст трябва да бъде потвърден официално от Съвета на ЕС и от Европейския парламент. След като бъдат приети, правилата ще влязат в сила във всички страни от ЕС до началото на 2018 г., тъй като съгласно регламента доставчиците и носителите на права ще разполагат с 9 месеца, за да се подготвят за прилагането на новите разпоредби.
Очаквайте продължение