Пет дела за измама, прекратени поради изтекла давност, констатира преди около две седмици Инспекторатът към ВСС. Това се случи при проверка на 139 заявления за нарушаване правото на гражданите на разглеждане и решаване на делата в разумен срок. Проверките са извършени в периода 1 октомври - 31 декември 2016 г. Петте производства са сред основателните 31 заявления по наказателни дела.
14 години, 11 месеца и 24 дни е продължило дело за измама /чл. 210, ал. 1, т.1, пр. 1 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК/.
Друго дело за измама /чл. 210, ал. 1, т. 3 вр. чл. 209, ал. 1 НК/ е продължило 14 години, 11 месеца и 15 дни. Четири пъти то е прекратявано и връщано от СРС на прокуратурата заради пропуски при изготвянето на обвинителния акт, представляващи съществени процесуални нарушения /въпросните съдебни производства са образувани през 2001, 2003, 2014 и 2015 г. Това са само малка част от делата, които се бавят в съда с години.
Всичко това обаче си има и своята цена.
Само за четвъртото тримесечие на 2016 г. Държавата е платила 117 660 лв. за бавно правосъдие. Това става ясно от доклад на Инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС), публикуван в началото на тази година.
Сумите са платени по 72 споразумения между министъра на правосъдието и жалбоподатели, които са сигнализирали в ИВСС по реда на Закона за съдебната власт за бавно правосъдие.
От общо одобрени 65 заявления, 31 са били по наказателни дела. Като в два от случаите се касае за забавено правосъдие, съответно за 19 години и 6 месеца и 14 години и 11 месеца. И тази статистика е само за последните месеци на 2016 година. Ако сложим данните за цялата година, нещата ще станат много по-дебели.
Уж променихме Конституцията (за 5-ти път), процесуалните закони - НПК, АПК, ГПК. И какво от това? Нещо да се промени? Бавното правосъдието в България си остава един от най-големите проблеми. И с годините нещата дори се влошават. А най-лошото е, че ние данъкоплатците продължаваме да плащаме за всичко това и то никак не малко.
Според инспектората, основните причини за бавното правосъдие са пропуски в досъдебното производство и на съдии при подготовката на делата в закрито заседание, както и нарушаване на процесуалните срокове за образуване и движение на делата. Освен това е констатирано неспазване на законовите срокове за постановяване на съдебните актове, недобра организация на доказателствената дейност в процеса, неритмично насрочване на открити съдебни заседания - през големи периоди от време, непознаване на материалния и процесуалния закон, което води до отмяна на съдебните актове.
Да, правораздаването не е никак проста работа. В него има цели фази, които няма как да се пропуснат, в които трябва да се изложат всички доказателствени факти. Бързината в досъдебното производство и съдебния процес невинаги е най-доброто нещо. Но все пак не може едно дело да се точи 15-20 години.
Фактът, че голям дял от делата, по които България е осъдена в Страсбург, се отнасят до бавното правосъдие, говори достатъчно красноречиво. И тук трябва задължително да се има в предвид, че след въвеждането на т. нар. компенсаторен механизъм за защита от бавно правосъдие, жалбите в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург намаляха.
Този механизъм бе въведен през 2012 г по настояване от ЕСПЧ, с очевидната цел да се разтовари поне малко Европейският съд от лавината жалби, трупащи се от всички страни членки на ЕС и Съвета на Европа. Процедурата предвижда гражданите, които се чувстват засегнати, да се обърнат със заявление до Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), който извършва проверка и го препраща до Министерството на правосъдието. Министърът преценява дали се дължи обезщетение и предлага споразумение на засегнатия. Максималното обезщетение, което може да бъде изплатено, според компенсаторния вътрешен механизъм, е 10 хил. лв. Ако бъде използван вътрешинят механизъм за обезщетение, не може по-късно да се изпраща жалба в Страсбург.
И въпреки това държавата ни плаща хиляди заради проблемите с бавното ни правосъдие. А това доказва, че всичките досегашни промени в родното ни законодателство не вършат абсолютно никаква работа. Очевидно е, че трябва да се вземат крути мерки, които наистина да вършат работа, а не само да замазват очите на хората, защото на всеки 3 месеца правосъдното министерство иска по над 100 000 лева от Министерски съвет, за да може държавата ни да плати обезщетенията по делата в Страсбург, именно заради бавно правосъдие.
Автор: Антоан Николов