По време на вчерашната конференция на главния прокурор на румънската Национална антикорупционна дирекция (ДНА) г-жа Лаура Кьовеши, не дойде нито един български прокурор, което направи силно впечатление на всички присъстващи в зала "Тържествена" в Съдебната палата. По този повод, както и всичко, споменато от ръководителката на румънската антикорупционна прокуратура, от Topnovini.bg потърсихме мнението на Владислав Величков, адвокат и председател на Националната гражданска инициатива "Правосъдие за всеки".
Г-н Величков, как бихте коментирали липсата на български прокурори по време на вчерашната конференция на г-жа Кьовеши?
- Аз не мога да знам, но в крайна сметка идва представител на антикорупционна прокуратура на съседна държава от Европейския съюз и мисля, че тази тема представляваше интерес за действащите прокурори. Още повече, че ние също имаме специализирана прокуратура и неприсъствието на нито един прокурор ме навежда на мисълта, че може да има някаква инструкция. Аз не мога да повярвам, че нито един прокурор не проявява интерес към темата. Това е малко е като това да не гледаш интересен филм, защото не ти харесва фирмата разпространител или кино салона. В крайна сметка филмът беше интересен, беше професионален, точно за прокурорите в България. Днес също имахме дискусия, вярно гражданска, но аз видях, че присъстваха двама-трима магистрати. Имаше само един представител на следствието - Бойко Атанасов, но отново нямаше прокурори. В крайна сметка, пътят към истината е познанието. Моделът може да е дискусионен, но най-напред трябва да се познава. Непознанието, при всяко положение, не води до усъвършенстване на системата и по-добри резултати.
Г-жа Кьовеши каза, че успешната борба с корупцията има четири елемента - независима съдебна система, специализирана структура, която да преследва подкупните, ефикасни законови инструменти и административна подкрепа. Кое, според Вас, е най-липсващото в нашата съдебна система?
- Точно, както ги е споменала, четирите елемента, липсват. Дори в някой от тези елементи да има частично покритие, то няма никакъв синхрон с другите елементи. Законовите промени не се правят след обективен системен анализ на системните проблеми в отделните съставни части на съдебната система. Работи се на парче. Оттам взаимодействието, контролът и балансът куца. Съдебната система до голяма степен е като някаква конструкция с различни части, които нямат свързваща връзка помежду си. Всяка сама за себе си работи. Държавното обвинение, съд, ВСС, Инспекторат. Всичко виси, не се вижда реално взаимодействие между тези структури. Когато липсва и административна подкрепа и административен подход, за да се преодолеят системните проблеми, и при липса на законодателна инициатива, цялата схема се обърква. Тук липсва и в законодателния процес, в административната работа, в съдебната власт, в ръководната и организационна роля на Висшия съдебен съвет, липсва системният поход. Липсва анализ, липсва системно решаване на проблемите. На парче, рядко и само, когато има критична ситуация, започва да се действа, за да се промени нещо. Това са палиативни мерки. Те не могат да носят цялостен резултат.
Ако просто изкопираме румънската система, този подход дали ще е правилен? Или все пак ще трябва да я адаптираме по някакъв начин към родната действителност?
- Копи - пейст никъде не може да бъде ефективен подход. Всяка държава има своите особености. Тук имаме съответните исторически, обществени предпоставки, които трябва да се отчитат, когато се правят каквито и да било промени. Аз не мисля, че и в Румъния е изкопиран точно испанският модел. Реципирани са отделни негови елементи. Тяхната система съдържа съставни елементи и от италианския модел от 90-те години, от френския модел, свързан със специалните магистрати. Ние имаме чужд опит, който трябва да реципираме. Може да се видят няколко модела. И да се види кой би бил най-добре работещият в нашите условия. Но при всяко положение не е моделът, който е в момента. Той видимо не произвежда резултат. Чуждият опит може да ни бъде само полезен. Полезно е да се опознае чуждия опит и след това да седнат една група умни глави, може да са магистрати, може да са преподаватели по право. Г-жа Кьовеши изрично обърна внимание, че и адвокатите участват като страна в процеса по промени на законодателството. И с този системен подход да се види как трябва да се промени системата, така че да започне да произвежда резултат. Да започне да работи в обществен интерес.
Считате ли, че освен законодателни промени, трябва и още нещо?
- Да, това е подходът към образователната система. В Румъния изрично го казаха, че се прави, докато тук това не се прави. Съвсем не излиза това, което се очаква ,като качество на юристите. Правните факултети не отговарят на очакванията да попълнят съдебната система с качествени бъдещи магистрати. Правното образование и влизането на темите, включително за устройството на съдебната система и възможностите за нейната реформа в юридическите факултети, също е изключително важен въпрос. Там нещата сякаш са застинали от ниво от преди 15 години и няма никакво развитие. Каквито и реформи да се правят, качествена промяна няма да има, ако вътрешността на системата е увредена.