• Цветана Стойкова. Снимка: Фейсбук

През 2012 г. Общото събрание на ООН определя днешния 20 март като Международен ден на щастието. От класацията на същата организация, направена по повод днешния празник сред общо 155 държави, участвали в проучването, най-щастливи се чувстват гражданите на страни от Субсахарска Африка, редом със Сирия и Йемен. В същото време, на първо място застава Норвегия, която детронира миналогодишния първенец по щастие Дания. Това показва, че явно няма обективен критерий, който по безспорен начин да влияе на хората в посока на това да се самоопределят като щастливи. В търсене на отговор на въпроса кое прави нас, българите щастливи, репортер на сайта Topnovini.bg се свърза с психолога Цветана Стойкова.

Г-жо Стойкова, какво показват Вашите наблюдения през последните години, нараства ли намалява броят на щастливите хора у нас?

- Не бих казала, че има тенденция в едната или в другата посока. По-скоро качеството на преживяването зависи от стреса, който човек поема и колко може да носи на този стрес и от събитията, които му се случват. Вероятно поради несигурността на живеенето за много семейства, това ги кара да се чувстват обременени и по някакъв начин потиска способността им да изпитват радост. Това често си личи по търсенето на допълнителна химична стимулация като удовлетвореност през алкохол и други субстанции. От друга страна обаче, прави впечатление, че все повече хора се обръщат към духовни практики, към спорт, разходка сред природата или среща с приятели, което пък показва другата тенденция. Затова не мога да кажа, че има нещо трайно в едната или другата посока.

Оказва ли влияние възпитанието, което сме получили на способността ни да изпитваме радост?

- Да, разбира се. Това до голяма степен зависи през моделите, които усвояваме като деца в първичното семейство – през родителите и през бабите и дядовците ни, от начина, по който те са се научили да се отърсват от проблемите си и да решават колебанията си.

В тази връзка, какъв е българският модел на възпитание на децата? Знаем например, че в американската конституция е заложено правото на щастие като основна човешка ценност, при нас това така ли е?

- Много често родителите изпадат в ситуация, при която стават жертва на децата си, вместо да им показват модел, при който самите те изпитват щастие и се отдават на удоволствието и приятните емоции. Те стават жертва и правят нещо за децата си. Затова, ако има нещо особено в народопсихологията ни, то е това да се лишаваме от собствената си радост и щастие в името на някой друг.

Важно ли е да излезем от тази роля на жертва и да не губим собствения си живот заради някой друг, било то и заради собствените ни деца?

- Със сигурност е важно за всеки един, особено когато в семейството има човек с психологически или психиатрични проблеми. За да можеш да се грижиш за някой, трябва първо да си се погрижил за себе си. Точно, както при самолетите – първо подсигуряваме себе си и след това даваме помощ на другия.

Как да помогнем на децата ни да се чувстват също щастливи?

- За да могат децата да са щастливи и да могат да изживяват приятни емоции, най-добрата терапия е тази през радостни събития и трябва да им показваме как ние самите го правим.

Можем ли, все пак, да потърсим универсален отговор на въпроса „Какво ни прави щастливи?“

- Може да се каже, че има някои общи моменти. На първо място това е да можем, независимо от предизвикателствата, които ни поднася животът, да не влизаме в ролята на жертва на обстоятелствата и да не търсим отговорност у другите, а да се опитваме да запазваме спокойствие, докато се нормализират трудните моменти. Важно е също винаги, когато имаме възможност да изпитваме радост, да не изпускаме тази възможност.

Реагирай на публикацията

  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0

Избрано

Общество

Политика

Икономика

Закон и ред

Здраве

Култура

Образование

Свят

Спорт

Любопитно