• Снимка: БГНЕС

Една от легендите на ЦСКА - Аспарух Никодимов, разказа пред репортер на Topnovini.bg за емоциите, които е изпитал при победата над Байерн Мюнхен и какво не е достигнало на армейците, за да отстранят германския колос. Никодимов коментира още състояието и перспективите пред настоящия отбор на ЦСКА, както и собственика на „червените“ Гриша Ганчев.

Г-н Никодимов, днес се навършват 43 години от великата победа на ЦСКА над Байерн Мюнхен. Какво не Ви достигна, за да отстраните германския колос в онзи паметен ден?

Не ни достигна опит и малко късмет. Такива ни бяха възможностите към онзи момент. Ентусиазмът на публиката и нашето желание донякъде ни подведоха. Малко се паникьосахме след техния гол, но се представихме достойно. Германците разполагаха със страхотни футболисти и наказаха нашите грешки. Съдиите донякъде също повлияха в мачовете, но за тях това е бизнес, а за наш беше игра. Ние бяхме футболни романтици.

Хващам се за думите Ви, това ли беше специалното на този отбор, който е сочен от мнозина за един от най-великите в историята на ЦСКА?

Вижте, аз не мога да кажа това. Всеки отбор е специален по свой начин. Трябва да се отдаде внимание на всички, които са допринесли за историята на клуба - и тези преди нас, и тези след нас. Важно е историята да се помни и да се учат от нея. Колективът ни беше много силен по това време. Байерн винаги е бил на ниво, но ние ги притиснахме сериозно. Спомням си, че по едно време техният нападател Мюлер заигра почти като стопер, а Бекембауер, чистейки топката прехвърли козирката на стадиона.

Бяхте ли психически обременени след първия мач?

Не, в никакъв случай, защото в първата среща бяхме равностойни и имахме нужното самочувствие. Не бяхме обречени, но след ранната дузпа която им дадоха, нещата  станаха много трудни.

Може ли ЦСКА да постигне отново подобен успех?

Чак такъв не знам, но всичко е възможно. Сега имат всички необходими условия за успешна работа. Аз например, като се върнах от Тунис след 90-та година, съм мечтал да има такъв човек като Гриша Ганчев, който да управлява ЦСКА. С такова спокойствие да се работи и нещата да зависят от треньора. Преди не бяха така нещата. Когато искат си уволняват треньорите, правеха си каквото искат. Бяха едни мутренски години. Колкото и опит да имах, нито един ден не съм бил спокоен в работата си. Дори преди демокрацията не съм давал да ми се месят в работата.Тогава имаше терени. Вярно, заплатите бяха малки, но се плащаха навреме. През 90-те нещата се промениха. Не може собственикът да не плаща на играчите няколко месеца и после да пита „Защо не играете добре?“. Имал съм случаи, играчи да ми казват, че няма какво да ядат. Идват и ми казват: „Господин Никодимов, умирам от глад и една ябълка изяждам, ако намеря и си лягам“. Да не забряваме, че и такива времена е имало. Томов например, харчеше много чужди пари. Особено в предпоследния му период изхарчи толкова пари, все едно е един от най-големите банкери в света. По времето на Титан пък, не плащаха навреме, но не знам каква е била причината.

За ЦСКА предстои мач с Лудогорец. Мислите ли, че „армейците“ могат да триумфират в него?

Би трябвало да могат. Играчите трябва да играят спокойно, но с много хъс и да покажат какво могат. До този момент, не сме ги видели на какво са способни тези играчи. В единия мач се покаже един, в следващия - друг, но като отбор не са се доказали. Дори и да не успеем да спечелим, трябва да притиснем противника .Няма от какво да се страхуват, излизат, грабват ги и това е. Трябва да знаят, че като дойдат на Армията, няма прошка. Преди, като дойдеха тук и се молеха „Не ни бийте с много“.

Мислите ли, че футболистите от настоящия отбор на ЦСКА притежават необходимия потенциал за „армейския“ клуб?

На мнение съм, че повечето го имат. На някои не им достига бързина и техника, но не това е основният проблем. Прекаленото текучество в отбора пречи да се направи обигран тим. Вижте Лудогорец от колко време играят заедно. При нас всеки трансферен прозорец се взимат нови играчи и те не могат да свикнат един с друг.  Сега се надявам да се стабилизират нещата. Трябва да се знае, че това е ЦСКА и нещата стоят сериозно, а не да си играем на шикалки. За мен е важно, че се създават бази, ДЮШ, това е професионална работа. С това се показва, че не са еднодневки и се работи в перспектива. Градят къщата както трябва, отдолу нагоре и с мисъл за бъдещето. А преди - фойерверки, платят 1-2 заплати и някоя премия и после започват да ги бавят, уж с малко, а то станат 5-6 месеца. Най-потърпевш от това е треньорът.

Реагирай на публикацията

  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0

Избрано

Общество

Политика

Икономика

Закон и ред

Здраве

Култура

Образование

Свят

Спорт

Любопитно