Преди около седмица „Евростат“ изнесе данните от свое проучване за 2015 г., според което 8% от пълнолетните българи проявяват различни форми на депресивни симптоми. От Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) пък отчитат, че у нас през 2014 г. са били официално регистрирани малко над 132 000 пациенти с психични разстройства, а през 2015 г. техният брой е спаднал до около 127 хиляди. Според експерти, в нашите географски ширини сезонните депресии най-често се проявяват през пролетта и есента. През тези два преходни сезона има изостряне на съществуващи депресии или поява на нови депресивни състояния. За да коментираме изнесените данни, относно депресията, както и симптомите и средствата за справяне с нея, репортер на Topnovini.bg се свърза с психолога Даниел Троев - част от екипите на OIDA Therapy Institute, сдружение „Чудно“ и секцията „Позитивна психология“ към Дружеството на психолозите в България.
Г-н Троев, как бихте коментирали изнесените данни и какво сочат Вашите наблюдения - увелича ли се, или намалява броят на хората, които страдат от депресивни състояния?
-Съвсем наскоро Световната здравна организация публикува статистика, от която се вижда, че депресията е водещата причина за най-различни заболявания. По мои наблюдения все повече хора преминават през леко депресивни периоди и тревожни състояния, в които ако човек пребивава дълго време, може да се стигне до депресия.Самата тревожност води до различни избори, човек започва да се ограничава в дадени аспекти, което може да причини нарушения в съня и социалните контакти.
Какви са причините, които ни водят до подобни състояния?
-Обичайните – стрес, труден начин на живот, финансови затруднения, проблеми във взаимоотношенията. Всичко това до голяма степен идва от липсата на знания на човек как да се справя със стреса и да решава адекватно проблемите си.
В тази връзка, кои са симптомите, за които трябва да следим?
-Симптомите обикновено е свързани с това, че човек дълго време се усеща неразположен, сънят му страда, чувства, че има моменти от ежедневието си, в които губи емоционален контрол, по-напрегнат е, не успява да върши задълженията си на работното си място и е потиснат. Това са признаци, на които е добре да обърнем внимание, защото често се случва хора да идват при мен, когато вече дълго време са били в едно по-неприятно състояние и са търпели до момента, в който нещата са ескалирали. Добре е, когато човек усети, че има нужда да чуе различна гледна точка и да научи нови умения за справяне и релаксиране, да потърси адекватна информация.
Крие ли депресията някакви сериозни рискове, или можем да гледаме на нея като на естествен етап, през който всички преминаваме?
-Депресията не трябва да бъде пренебрегвана, особено когато говорим за клиничната такава. Всеки от нас следва да поеме отговорност за това си състояние и да потърси адекватни начини за справяне, защото депресията често води до психосоматични заболявания. Тя може да се отрази на тялото ни, да доведе до падане на имунитета система и човек да стане по-податлив на различни инфекции. Мнението и на Световната здравна организация е, че депресията е една от основните причини за затруднения в съвременния свят. Щом Световната здравна организация я приема сериозно, то е добре и ние да последваме този пример и да сме внимателни. Разбира се, не е необходимо да се всява паника, но това е причина да обръщаме внимание и на психическата си активност. Доказано е, че когато човек е психически по-устойчив, той по-лесно разрешава и ежедневните си проблеми.
Ако се върнем към статистиката от началото на нашия разговор, ще видим,че там се говори и за зависимост между смяната на сезоните и психиката. Есента и пролетта се посочват като сезони, в които депресивните състояния се увеличават. Немалко хора реагират зле и на смяната на часа, която преживяхме съвсем скоро. На какво се дължи тази зависимост?
-Тези неща ни влияят, защото те са пример за промяна в обкръжаващия ни свят. Всяка промяна води до подтик у човека да се адаптира. Когато нямаме достатъчно умения и сили за тази адаптация , това може да доведе до напрежение, което да ни се отрази много негативно. През зимата ние се мобилизираме и до краен предел напрягаме силите си, затова когато дойде пролетта и времето се пооправи, ние много бързо се отпускаме. Това се наблюдава и в животинския свят. Птиците много по-често умират през пролетта, когато се стопли времето, а не през зимата – в най-трудните условия. През есента пък си отива по-приятния климат, падат температурите и човек трябва да посрещне застудяването, по-малкото слънце и тогава човек като че ли се затваря в себе си, защото времето не предразполага толкова социални контакти.
Може ли да се каже кой от двата пола е по-склонен към депресия?
-Добре е и двата пола да внимават. Различен е начинът за справянето им със стреса. Мъжете например са по-склонни към употребата на алкохол. Това може да изглежда като „добър“ начин за справяне със стреса, който в последствие да изиграе лоша шега и да доведе до други проблеми. Не може да се каже кой от двата пола е по-предразположен. Важно е всички да се стараем да повишаваме качеството си на живот.
Какви съвети бихте дали да читателите ни за справяне с подобни депресивни състояния?
-Ако говорим за справяне с промяната, хубаво е човек да има план, който да му помогне да се подготви за това, че ще мине през един по-критичен период. Ключови неща за справяне при депресивни състояния са подходящото хранене и физическата активност. Много изследвания показват, че физическата активност е по-силна от антидепресантите за справяне с неблагоприятни психични симптоми. Човек следва да внимава също така със съня и, ако може да си ляга преди полунощ, за да може да му почива психиката.Важни са и социалните контакти. Много е хубаво и за двата пола да са част от добра общност, да имат до себе си хора, които да ги разбират. Самото споделяне, близостта и топлите взаимоотношения са ключови за състоянието на човека.
В края на разговора ни, кажете ни как да помогнем на близките си, ако забележим тревожни симптоми у тях?
-Не трябва да се омаловажава случващото се с човека. Когато видим, че нашите близки проявяват прекалена затвореност или пък, ако все пак споделят емоциите си, е добре да ги изслушаме, без да усещат напрежение у нас и желание да изкопчваме информация от тях. Една добра дума, прегръдка и пространство, в което човек да сподели, могат да окажат голям ефект за справяне с депресивните състояния.