Днес се навършават 138 години от обявяването на София за столица на България. Доказа ли времето правилността на избора на града за център на държавата, как си спомня София и как се е развивал градът през годините, попитахме историка акад. Георги Марков.
Акад. Марков, доказа ли се във времето правилността на избора на София за столица на новата българска държава?
- За Санстефанска България, която не се състоя, столица е трябвало да бъде град Пловдив. Но след разпокъсването на пет части, като Пловдив остава в автономната област Източна Румелия, София е посочена от проф. Марин Дринов, пръв председател на Българското книжовно дружество и историк, за столица поради геополитически и етнически съображения. Имало е мнение Велико Търново да бъде възстановено като някогашен средновековен престолен град, но София по онова време геополитически е разположена почти в центъра на нашето народностно землище, като включваме и Македония, разбира се. От тази гледна точка, това е един много мъдър избор.
- Вие сте от Пловдив, който също е обсъждан за столица...
- Да, аз съм пловдивчанин, но виждам, че изборът на София има предимство, иначе София няма Възраждане. Това е бил един сравнително малък град, турски гарнизон, дори не знам доколко българите са били мнозинство или малцинство. София се разраства като град, когато става столица. Тя няма дори една възрожденска къща запазена, за разлика от Пловдив. Но геополитически, етнически, етноцентристки бих казал, това се доказа като добър избор на Марин Дринов.
- Какви са първите ви впечатления от София, как си я спомняте?
- Аз съм в София от 1955 г. Дойдохме есента от Добрич. Спомням си, че нощно време миеха улиците с маркучи. Говоря за края на 50-те години. Спомням си, когато откриха площад "9 септември", по-късно през 1961 г. зала "Универсиада" за Спартакиадата, градът постепенно се разрастваше.
- Пренасити ли се историческият център на София с паметници, според Вас?
- Не е толкова пренаситен, но трябва да има определена система, градоустройствен план и да се знае на кой паметник къде му е мястото. Важно е паметникът да има и символично, и историческо значение. Не бива всичко да бъде в центъра на града, при положение че и Националният исторически музей е доста далеч от центъра.
- Кой е най-важният символ на София, според вас - сграда или паметник?
- Безспорно това е древната черква "Света София", а и самият град носи това име на Света София (Божия Премъдрост). Знаете, че старото ѝ име при траките е Сердика (по името на племето серди), после в нова България е Средец заради средищното ѝ положение на Балканите. Света София е по-късно име от епохата на Османската империя. Но неин символ е храмът "Св. Александър Невски". Дори английският крал Едуард VIII - този злополучен крал, през 1936 година посещава София по покана на неговия братовчед цар Борис Трети, минал набързо през града за един ден и единствено се спрял до "Невски", като възкликнал: "Това е величествено!".
- Одобрявате ли начина, по който градската управа се грижи за античното наследство?
- Да, има грижа. Г-жа Фандъкова има заместник археолог - колегата Тодор Чобанов, има и експертен съвет. Полагат се грижи, паметниците са много, но съхраненото трябва да бъде запазено и за бъдещите поколения.