Блажени Клименте,
Като гръм прогърмя със святото си учение,
сияейки като слънце с пресветлите си зари,
с тях и мен просвети, светителю,
озари ни с молитвите си, блажени!
Тези богомилостиви слова от старобългарски текст са част от „Възхвалата на Климент” из службата за Климент Охридски, преведен от проф. Вася Велинова, директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев към СУ ”Св. Климент Охридски”.
В Музея за история на София Българското сдружение на родовете от Македония представи книгата на проф. Вася Велинова „Климент Охридски и началото на българската литература”. Изданието е книга 6-та от поредицата „Малка македонска библиотека” на сдружението. Тя бе представена от доц. Георги Николов, заместник-декан на Историческия факултет на СУ ”Св. Климент Охридски”.
А мъжки хор към Националната гимназия за древни езици и култура с диригент Даниел Иванов изпълниха пред препълнената зала две старинни песнопения - „Тропар на Свети Климент Охридски” и „Блажен муж”.
„Книгата е посветена на 1100 годишнината от Успението на Свети Климент Охридски и разказва в достъпна форма неговия живот, перипетиите, през които минава, за да стигне до България и очертава мащабите на неговото литературно творчество”, сподели пред БГНЕС проф. Вася Велинова. Защото, ако днес си говорим на литературен български и четем поезия на българки поети, или се радваме на постиженията на български драматурзи, заслугата за това е на Климент Охридски като писател, продължи ученият. Той полага основите на българския литературен език и създава първите художествени образци на български, създава и прозата, и поезията, които впоследствие се развиват и от други автори. Неговият живот е един духовен подвиг, който трябваше да бъде разказан, е мнението на проф. Велинова.
За нея името на Климент Охридски е белязало целия й професионален път в науката. Започнала е с дисертация върху неговите слова и сега, след няколко десетилетия, отново се е върнала на темата, с огромната изненада, че тя не остарява.
Малката по обем книжка за една от най-значимите личности в историята ни е предназначена за широк кръг читатели. Тук са неговите ораторски творби, похвални и поучителни слова, които са създадени за големите църковни празници. Тук са и химнографските му произведения - песенни творби, служби за светци на българската църква. Те очертават дарбата на един изключително талантлив книжовник, който се представя в почти всички средновековни жанрове- и в прозата, и в поезията.
По това време Климент Охридски е бил в югозападните предели на Българското царство и е творил с ясното съзнание, че полага основите на българския книжовен език, на независима българска църква. И ако не е била далновидната политика на нашите владетели - на Борис и на Симеон, щеше да се повтори историята от Великоморавия, разказа ни проф. Велинова. След смъртта на княз Ростислав, поддръжник на идеята за славянска книжнина, учениците са прогонени, докато тук, в България, светската власт ги подкрепя, а това е едно много скъпоструващо начинание по това време, подчерта тя. Точно благодарение на тази подкрепа те успяват да развият книжнината, да обучат ученици и да направят процеса необратим, категорична бе проф. Велинова. Според нея стилът на Климент Охридски е много емоционален. Още биографът му Теофилакт казва, че той със словата си затрогвал душите на хората. Проф. Велинова смята, че и съвременният читател ще се затрогне, независимо от това, че пред себе си има религиозни текстове. В тях извира много дълбока емоционалност, пъстра образност, красиви метафори и ако човек чете непредубедено, сигурно ще трепне нещо в душата му, е нейното мнение.
Добави коментар