Днес, 6 април, двете частни национални телевизии отделиха много време за това как президентът и служебният кабинет си превишават правата като предлагат проект за закон за промяна на Изборния кодекс. Това не било работа на един служебен кабинет, информира БГНЕС.
Интересно защо същите телевизии преди около две и половина години през лятото на 2014 призоваваха правителството на служебния премиер проф. Георги Близнашки да подготви проект на закон за увеличаване на държавния дълг. Дори президентът Росен Плевнелиев призова за такова действие, тъй като през следващите месеци предстояли страшни неща и трябвало да сме готови да посрещнем това с готов проект на закон за нов дълг. Тогава никой не каза, че трябва да се изчака редовното правителство да подготви такъв проект.
Защо е различен подхода и оценката за едни и същи събития не е трудно да се досетим, а и не това е решаващото, за да сме спокойни за обществения интерес.
Появи се и друг проблем. Това правителство бе определено от някои като отличаващо се с най-много уволнения и назначения, а това не било работа на служебно правителство. Все в тази връзка веднага се намериха дежурните разбирачи, които установиха крещяща потребност от закон, който да урежда дейността на служебните правителства. Някои от изказващите се побързаха да определят, че всяко от служебните правителства имало свои исторически заслуги.
Верните неща във всичко това са много малко.
Най-лесно е да се опровергае последното твърдение. Какви исторически заслуги могат да имат хора, които управляват три месеца. Приказката за приносите към историята си я създаде за собственото си премиерстване от 13.02.1997 г. до 21.05.1997 г. Стефан Софиянски. Бил подписал меморандум с МВФ, с който въвел валутния борд и бил направил всичко за неговото въвеждане. Истината е, че МВФ предлагаше въвеждането на валутен борд поне от началото на 1996 г. чрез г-н Деплер, но за съжаление идеята тогава не се подкрепяше нито от червеното правителство, нито от синята опозиция. Валутният борд се въведе през 1997 г. от народно събрание с приемането на нов закон за БНБ. Дължим това изключително полезно за всички нас събитие единствено на г-н Деплер и МВФ. Заслужава да отбележим заслугата на някои от членовете на Управителния съвет на БНБ тогава /според мен основно на Р. Аврамов/, които не приеха идеята на съветника на президента Петър Стоянов, проф. Стив Ханке, резервната валута да е доларът.
Първото действие на служебния кабинет Софиянски беше приемане на постановление за увеличаване цената на бензина. Ще спомена и моето освобождаване от ръководството на икономическия отдел на МС /тогава нямаше дирекции в министерския съвет – бел. авт./. Бях заменена от мой подчинен, по образование машинен инженер. Полагах много старания за преквалификацията му и днес той е популярен като икономист. Когато трябваше да напишат заповед за освобождаването ми приех единствената възможна формулировка, че нямам подходяща квалификация, въпреки че бях доктор по икономика и професор по финанси. Обещах на колегите от отдел “Правен”, че няма да водя дела за тази заповед. Този човек все пак напредна като икономист и днес вече всичко го приемат за такъв и аз имам призната и от него заслуга за израстването му. Споменавам това във връзка с обвиненията за съкращения от сегашното правителство. Истината е, че всички го правят, защото у нас е прието, че така се прави. Никакъв закон не може да спре тази практика. Тя е част от „чипа” на повечето хора. Тук ще припомня и още нещо от онези далечни времена. Аз бях кадър от правителството на Филип Димитров. С идването на червеното правителство имаше силен натиск от „Позитано” да ме отстранят. Жан Виденов не го направи.
Моят опит като участник в първото служебно правителство, назначено от президента Желю Желев, показва, че винаги има натиск за уволнения и назначения, които са на принципа “да сложим нашия човек”. Аз също бях притискана през цялото време да отстраня заместник-министъра, отговарящ за данъците /тогава нямаше НАП и МФ пряко се занимаваше с тези въпроси – бел. авт./ Не го направих. Имаше и други странни изисквания на съветниците на президента, но никога от самия президент Желев.
Първото решение на първото служебно правителство беше посветено на нашумелите тогава кражби чрез цесии осъществени между групировката „Мултигруп”, Кремиковци /тогава държавно предприятие/, „Химко” и техните взаимоотношения с “Булгаргаз” АД. Беше опит да се спасят десетки милиони долари държавни средства. Проектът за решение се внасяше от Министерство на финансите, но беше подкрепено от целия състав на правителството и разбира се от г-жа Ренета Инджова. За съжаление, нашето решение не свърши работа, защото опитни юристи завъртяха дела с години.
Не считам, че с това сме извършили нещо историческо. Гледахме си работата. Аз лично си спечелих много врагове, защото беше ясно, че инициативата е моя. Същата неприязън предизвика и въвеждането на 10 % данък доходи от хонорари. Законът позволяваше това облагане, но отсъстваше дълго необходимата наредба. Направихме наредбата и така приложихме закона. Споменавам тези забравени събития, за да покажа несъстоятелността на обобщенията за това какво може да прави и да не прави служебното правителство.
Третото служебно правителство е по времето на г-н Плевнелиев. То си приписа историческата заслуга за нещо, което беше започнато от специализирани икономически издания. Написа и прие наредба, с която ограничи решенията по управление на наличните парични средства в банки на предприятията с държавно участие. На практика тази наредба се приложи изцяло от следващото редовно правителство, което не я отмени, както някои предполагаха. Според мен проблемът с лошото управление на парите на държавните предприятия можеше да бъде решен много по-действено, ако бяха прегледани договорите за управление на изпълнителните директори и там ясно да се разпише какво се иска от тях, ако желаят да продължат да управляват въпросните дружества. За съжаление пак поради „чипа” изпълнителните директори на държавните дружества се определят на принципа „наш човек” от всички кабинети – без значение служебни или редовни и нищо друго няма значение и до ден-днешен.
Четвъртото правителство с министър-председател проф. Близнашки със своите действия в изпълнение на призивите на тогавашния президент, е сравним с днешните законодателни мераци... Спомнете си как тогава господин министърът на финансите Румен Порожанов беше заставен да прави проект на закон за актуализация на бюджета и как беше призоваван настоятелно от всички посоки да направи този проект. Сутрешните блокове на телевизиите не само, че не се смущаваха и разстройваха както сега, а напротив, настояваха за това.
Можем да обобщим – ние сме верни на себе си. Сигурно някои ще каже: кои ние, това са само те – лошите управляващи. Истината е друга. Повечето от нас са склонни да се възползват и да изискват нарушения и изключения от правила и принципи, когато това им носи пряка полза. Така се създава общата атмосфера, която позволява всичко това.
Следователно, днешните събития от Дондуков 1 и 2 не са непознати, и нови.
Нека да се върнем към денят 6 април 2017 г. Една от телевизиите тази сутрин, а другата - вечерта разпита уволнения директор от Министерство на правосъдието.
Той с охота възпроизвежда подробности за разговорите на срещата при президента Радев. Господинът използва интереса на медиите, за да се оплаче, че е освободен от длъжност и дори ни напомни, че е потомък на Кузман Шапкарев и Елисавета Багряна. Познанията ми за творчеството и живота на двамата наши известни творци ме карат да мисля, че те няма да са очаровани от изявите на своя потомък.
Всичко това, включително и много други проблеми свързани с дейността на служебния кабинет налагат следните изводи:
Първо, когато някои се наема да участва в управлението на страната трябва да си дава сметка, че трябва да полага огромни усилия, за да придобие за кратко време поглед върху законите, разпоредбите и начина на административна работа. В хода на самата работа да пита тези, които знаят, да използва огромния административен апарат без солови импровизации.
Второ, знаем, че за да стане някой министър не се изисква висше образование, но този който ги подбира трябва да осигурява те да имат поне средна интелигентност. Това е гаранция, че ще премислят пред кого и какво говорят. Добрата управленска практика предполага на импровизирани срещи, на които присъства президента на страната да участват само министри и като изключение – заместник-министри.
Смущаващо е и отношението на обществото проявявано чрез медиите. Постоянното повтаряне, че служебното правителство е на президента и това означава, че той може и трябва ежедневно да се бърка в работата им е непродуктивно. Президентът определя и назначава министрите, но те управляват като спазват законите на страната, морала и добрите нрави.
Тук е мястото да обърнем внимание на погрешните по наша оценка твърдения, че служебните правителства са излишни, защото подалото оставка правителство може да свърши всичко Записите в конституцията, които определят реда в това отношение трябва да се четат внимателно, за да се разбере техния смисъл и практическа значимост за демократичното провеждане на избори и изграждане на управлението на страната.
Добре би било всяко правителство, което подава оставка, независимо от повода, или когато свършва неговия мандат да съставя задължителен отчет на изпълнението на бюджета на касова основа, както и какво е изпълнено от неговата програма при поемане на управлението. Този отчет трябва да се показва на официалната страница на Министерския съвет Това изискване трябва да се включи като разпоредба в Закона за държавна администрация.
Настоятелно трябва да изискваме чрез медиите и многобройните експерти – редовни участници в обсъжданията – при конструиране на новото правителство да прочетем и чуем подробна управленска програма. Вярвам, че г-н Бойко Борисов и неговите министри могат да представят такава програма на основа опита, който натрупаха през годините.
---------------------
Проф. Христина Вучева, финансист, вицепремиер и министър на финансите в първото служебно правителство /1994-1995/ на България след промените през 1989 г.
Добави коментар