• Снимка: Личен архив на Ангел Ангелов

Герой на днешното интервю е Ангел Ангелов от Копривщица, с когото репортер на Topnovini.bg преди месец разговаря във връзка с разразилия се скандал със статута на възрожденския град. Въпреки че той не одобрява прозвището „пазител на традициите“, едва ли има думи, които да го определят по-точно. Неразделна част от неговото всекидневие сякаш е свързано с това да популяризира родния бит и култура, правейки ги достъпни за съвременните българи. Поводът, по който го търсим днес е, за да ни разкаже повече за поредното ново начинание, с което се е заел – инициативата „Забравената храна“.

Г-н, Ангелов, кои са „Забравените храни“ и защо е важно да си ги припомним?

- Забравените храни, които са употребявани в района на България, са локалните храни. Това са зеленчуци и варива, които са отглеждани тук. Бананът е много вкусен за всички, но той не е култура, която е расла около нас и той не може да ни нахрани по най-добрия начин. Не ме разбирайте грешно, аз много обичам банани, но храна, която е по-близко до мястото, където съм се родил, живея и се напичам от слънцето, е ябълката. Опитваме се да покажем, например, че житото не е само за помен, а може да бъде много качествена храна за всеки ден.

Колко време ще продължите да готвите „Забравената храна“?

- Стартирахме на 20 април и ще го правим непрекъснато в различни формати. Вчера беше в телевизионен вариант. Другата събота ще разкажем за тази храна и ще я приготвим на група от 40 родители и 20 деца, които ще ни бъдат на гости в музея. Не знаем още точно какво ще им сготвим, защото може в групата да има и вегетарианци, но задължителните съставки в менюто ще са жито и зеленчуци.

 

Какво, освен житото, е полезно за нас?

- Освен на житото, ние наблягаме и на зърното. Зърното променя самия вкус на останалата храна, то поема мазнината на агнешкото, примерно. Някой, слушайки ме, би си казал, че това са дребни глупости и че се правя на интересен, не е така. Голяма част от хората само до преди 50 години са яли каша от булгур. Ако се опитате да обясните обаче това на съвременните българи, то 50% от тях няма да знаят дори какво е булгур. Булгурът е жито, което е начукано, накиснато във вода и след това изсушено. От това нещо се слагат 2-3 шепи в котлето на огъня, добавя се малко свинска мас, някоя пръжка и се получава изключително енергийно и качествено ядене.

Защо сме забравили да готвим по този начин днес?                           

- Забравили сме ги, защото храната е като дрехите - подвластна на модата. В града, където се е върнала част от селската кухня, не е имало толкова лесен достъп до жито. Там нещата са идвали вече преработени в брашно и т.н. Това са едни умения, които в момента сме оставили в ръцете на изповядващи някои странни азиатски религии. Често ни обясняват колко е полезно да минаваме на разни житни режими, при положение че българката и българина, живеещи преди стотина години са били на постоянен житен режим.

Как Вашата инициатива ще ни погне да се върнем към тези храни?

- Ще помогне с това, че когато някой опита подобно нещо, което сме сготвили, след това той ще си го направи вкъщи. Тези рецепти са интересни, вкусни и здравословни.

 

С какво са полезни тези продукти?

- Здравословни са, защото житото съдържа груба целулоза. Пшеницата, когато не е смляна, съдържа страшно полезни вещества в нея. Пълнозърнестият хляб, например, е по-малко полезен от ястие, сготвено с покълнала пшеница.

Достъпни ли са тези храни?

- Изключително лесно достъпни. Грухана пшеница можете да си вземете от абсолютно всеки магазин - половин килограм струва 80 стотинки. Тези храни са евтини, здравословни, вкусни и много български.

Планирате ли да издадете тези рецепти в книга, за да достигнат те до повече хора?

- Да, дори ние в Копривщица си имаме нова демонстрационна зала, където ще направим видеозаписи на рецептите, за да бъдат достъпни за всички в интернет и ще издадем също и книга.

 

Каква е причината да се занимавате с това да припомните коя е "Забравената храна" на България?

- Ако знаех отговора на този въпрос, то нямаше да се занимавам с това, щях да си отговоря и да престана да го правя, явно още търся отговора. Когато видя едно дете на 10-11 години, което се е хранило вкъщи с полуготови храни и го убедя, че може да сготви така и да изненада мама и татко, тогава може би започвам да си отговарям защо. Винаги много се притеснявам, когато някой ме представя като пазител на традицията. Истината е, че аз просто разказвам приказка, която е добре да бъде чута и припомнена, защото идентичността на хората е свързана с храната, която слагат на трапезата си. Това, което се опитвам да разкажа е, че всеки може сам да сготви по този забравен и традиционен за България начин.

Реагирай на публикацията

  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0

Общество

Политика

Икономика

Закон и ред

Здраве

Култура

Образование

Свят

Спорт

Любопитно