Трябва да вложим доста аналитичност и интелект, за да се стигне до добро решение, защото в момента Русия спасява себе си. Това има характер на извънсъдебно споразумение, след като се споразумеят ЕК и „Газпром“.
България не трябва да бърза с промяната на формулата за ценообразуването на природния газ. Преминаването на изцяло спотови цени носи рискове. Не трябва да се забравя, че „синьото гориво“ не се движи по въздуха, а се доставя по тръбопроводи и за момента имаме една входна точка, от която то влиза у нас. Затова трябва да отваряме границата постепенно. Това заяви в интервю енергийният експерт проф. Атанас Тасев, предаде БГНЕС.
Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с него.
Проф. Тасев, какво трябва да бъде становището на България по антимонополното дело на ЕК срещу „Газпром“? Закъсняхме ли с това становище или имаме достатъчно време, за да го подготвим?
Проф. Тасев: Предложението на Европейската комисия по предложението на „Газпром“ към държавите, засегнати от монопола на руските доставки, е преклузивно. То е 4 май. Там няма никакво отстъпление. Не трябва да забравяме, че предложенията, които ще направим ние и останалите страни, не са задължителни за Европейската комисия. Те са само препоръчителни и са част от консултативния пакет. Освен това трябва да имаме предвид, че на 4 май разговорът не приключва, а едва започва. Това е много дълъг разговор. Отговорът е, че не трябва да правим изключение от останалите страни, защото просто можем да паднем от влака. Трябва да направим нашите предложения в този срок. Имаме достатъчно време.
Това, че становището на България ще бъде обсъждано в парламента, е най-добрата новина, която може да се чуе. Макар че все още имаме служебно правителство, имаме действащ парламент. Дебатът ще бъде поставен на най-високо ниво и очевидно ще се отиде към консенсусно становище. Трябва да спазим срока. В дадения случай трябва да приложим доста аналитичност и интелект, за да се стигне до добро решение, защото в момента Русия спасява себе си. Това има характер на извънсъдебно споразумение, след като се споразумеят ЕК и „Газпром“.
Означава ли това, че Русия е в губеща позиция?
Проф. Тасев: Русия не трябва да се подценява, защото тя не е Съветският съюз. В „Газпром“ не работи сталинистка номенклатура, а специалисти с много високо ниво на интелект и западно образование, които прилагат най-модерните методи, включително теорията на игрите. Прилагат т. нар. метод на разтварящия се хоризонт, а също и техники, които за нас са все още недостъпни, защото те разсъждават глобално в процесите. Обикновено създават множество алтернативи , което им позволява да намират оптимални за тях решени. Нашата начеваща енергийна дипломация има от какво да се учи.
Европа е най-големият потребител на природен на газ и най-платежоспособният клиент на „Газпром“. За миналата година газовият холдинг е продал в Европа рекордните 176 милиарда куб.м. газ. При намаленото потребление на „синьо гориво“ в Европа, което се движи в диапазона 460-470 милиарда куб.м., това прави почти 40 процента, което надвишава критичния праг от 33,33%. Следователно, тук трябва да се задейства автоматично антимонополното законодателство. Вместо това Европа мълчи по темата. Тя по-скоро поставя въпроса за балтийските републики и България. Руските доставки на „синьо гориво“ за нас достигат почти 100%, което според Брюксел трябва да се промени.
Тук с един куршум се убиват няколко зайци. Русия е съгласна да махне ограниченията за продаването на излишните количества руски газ, за страните от Централна и Източна Европа, като предоставя и точки за достъп. С това свое предложение "Газпром" насочва своите контрагенти в тези части на Европа към българския газов пазар. Всяко количество, продадено по тази схема , намалява балансовото уравнение на руските доставки за Европа. При определени количества директните доставки на Русия могат да стигна нива под 33.3%, като бруто доставките остават. За нас това разбира се сега няма никакво значение, защото България със своето потребление от около 3 милиарда куб.м. газ на годишна база е ограничен пазар. Този пазар има потенциална перспектива да се разшири в общия контекст на преструктуриране на енергийния микс с намаляване дела на въглищните централи като се преструктурира студения им резерв в газотурбинни модули. При направеното предложение фактически входната точка „Негру-Вода“ се превръща в газов хъб с всички атрибути - различни доставчици, възможност за виртуални сделки. От внимателния прочит на документа се вижда, че не е предвидено да има газов поток от България към Европа, което прави предложението неработоспособно поне още около 2 години. Ще попитате защо? В точката „Негру-Вода" можем да купуваме газ при следните условия: по-ниска цена от директните ни доставки от Русия, което на този етап изглежда невъзможно, като се има предвид, че сега цената на газа, определена по формулата е най-ниска в Източна Европа и на референтните Централноевропейски газови хъбове. Когато тази ситуация се промени, очаквано не по-рано от края на 2019 г, тогава без частично отпадане на тейк ор пей няма да можем да закупим газ на по-ниска цена, без да попадне ограниченият по договора с "Газпром".
Какво ще последва от това?
Проф. Тасев: Ако пледираме за отпадане на тейк ор пей сега в пълен размер ще подложим на голям риск газовия ни пазар. Завземането на нови пазари, в които няма ограничаващи механизми, е елементарна задача за големите играчи. Те ще атакуват пазара, главно големите и платежоспособни потребители с по-ниски цени(временно), ще го завладеят и ще оставят на "Булгаргаз" малките и големите не платежоспособни потребители. При тази асиметрична фрагментация на пазара, "Булгаргаз" е обречен. Тук, отново, трябва да правим разлика между индиректни и директни доставчици и руски газ. След като влезе в ЕС, „синьото гориво“ вече е европейски газ. В „Баумгартен“ по-голямата част е руски газ, но, намирайки се там, той вече е европейски. При това положение всички количества газ, които ще влязат в България в рамките на това споразумение, и не само у нас, а и в други страни като Полша и балтийските републики, вече отпадат от баланса на руската страна.
С това се убива първият заек. Русия прави крачка назад, за да направи две напред. Тя си запазва количествата газ, остава на пазара и ограниченията падат. По същия начин отпада и руското влияние, защото вече идват други играчи, които са на българския пазар, макар и с руски газ, но те са вече други доставчици. Така отпада и второто ограничение. Тук говорим за много добре реализирана възможност на Русия да си запази големия европейски пазар и да не загуби нищо от него.
Какви са ползите на България от тази нова ситуация?
Проф. Тасев: Дали ние ще спечелим, или не, това вече е сериозен въпрос. Трябва да направим много внимателна оценка. Имаме няколко сценария. Първият е клаузата тейк ор пей да отпадне изцяло. Аз съм категорично против това, защото нашият пазар трябва да се отваря лека-полека. Така, че с отмяната да не нахлуят големите играчи и да съсипят „Булгаргаз“. След като големите играчи се наместят, ще се получи и естественият картел и цените ще бъдат малко по-различни.
Природният газ не се движи по въздуха, а по тръби. Единствената входна тръба за доставката на руски газ, респективно сега на „европейски“ или някакъв микс газ в България е "Негру-Вода". Затова трябва постепенно да отваряме границата.
Както се казва, не трябва да се хвърляме в студената вода веднага, преди да сме преминали през процедура по закаляване. Първо, като плавно отваряме пазара и си запазваме тази част с тейк ор пей доставките на руски газ по тръбата. Тогава възниква въпросът по каква формула.
Преминаването изцяло към спот пазар носи своите рискове. Изследвал съм през последните 10 години и виждам сериозна сезонност при най-близкия до България хъб – „Баумгартен“. Вижда се, че през най-тежките месеци декември – февруари осреднените на месечна база спот цени са с 50-100 долара по-високи, отколкото тези на тръбния газ. Тук можем да играем на икономически диспетчинг при условие, че имаме разширение на Чирен или нови газохранилища , като използваме ниските спотови цени през лятото. Но нямаме.
За това трябва да запазим елементите на устойчивост и да предпазим газовия пазар от „газови каубои“ . Без този елемент, ако се хвърлим изцяло във водите на спот пазарите, ще сбъркаме. Реално потребителят, вместо да получи устойчивост в ценообразуването, получава неизвестно какво. Сега например, монополният доставчик „Булгаргаз“ е свързан с формулата, плюс една добавка, която е по закон и е до 2 процента. Тук няма мърдане, докато при свободния пазар в момента, когато се окаже, че количествата газ не достигат, ще трябва да се купува на високи цени.
Трябва да отчетем, спецификата на търговията с природен газ. Тук е задължително планирането с различни времеви хоризонти и необходимост от синхронизация на свободните капацитети на тръбата. При новата ситуация ще се появят и много играчи на пазара за капацитет. По състоятелните ще купят капацитета на "Негру-Вода" и ще го блокират, след което ще го продават. При това в стремежа да диверсифицираме доставките ще направим диверсификация на търговците. Парите няма да се инкасират в интерес на крайния потребител, а ще се инкасират от самите играчи. За да обобщя, ще кажа образно, че както е с всяко лекарство, и тук трябва да се действа много внимателно. Защото в голямо количество медикаментът се превръща в отрова, но пък отровата в малко количество действа като лекарство.