Тотото издиша във финансирането на българския спорт

19:10, 02 май 17 / Спорт 25 1367 Шрифт:
Автор:

Проф. Даниела Дашева е родена през 1961 г. Завършва Учителския факултет на ВИФ „Г. Димитров“ (НСА) с втора специалност треньор по баскетбол. Придобива магистърска степен по спортна психология към Католическия университет в Льовен, Белгия. От 2001 г. е ръководител на катедра „Теория на спорта” и член на Академичния съвет на НСА „В. Левски”. От 2006 г. е професор по теория и методика на спортната тренировка. От 2008 г. до февруари 2012 г. е заместник-ректор по международна дейност и европейска интеграция на НСА. След това става заместник-ректор по научната, международната и проектна дейност на НСА. Член е на Европейска мрежа за спортни науки, член е на Борда на директорите на Европейския съвет за спортна наука и физическо образование (ICSSPE), национален делегат в Международната федерация за физическо образование (FIEP). Член на Комисията по олимпийска подготовка към БОК. За три месеца проф. Дашева бе служебен министър на спорта. За свършената работа и промените в Министерството на младежта и спорта (ММС) проф. Дашева даде специално интервю за читателите на  topnovini.bg

- Проф. Дашева, говорите за увеличаване на парите за масовия спорт, откъде ще дойдат тези средства?

- Средствата за спорт в образователната система са определени в Постановление №129, което не е променяно вече 11 години. В него е фиксирана годишната субсидия - 2,50 лв. за деца и 3 лв. за ученици, студенти, курсанти и военнослужещи. Държавата превежда тези пари на съответните образователни институции. Идеята е в това постановление да бъдат включени и детските градини. Аз смятам, че навиците за спорт се изграждат от най-ранна възраст и ще бъде добре, ако детските градини могат да използват допълнителни средства за спортни занимания.

- На колко мислите, че могат да се увеличат тези пари?

- Нашето предложение е за 100%, което е абсолютно реална сума. Тези пари са около 6 млн. лв. годишно. Разпределят се в зависимост от броя на децата в детските градини, на учениците в училищата и на студентите в университетите. По-големите образователни институции ще получават повече, а по-малките - по-малко.

- През МОН ли минават тези пари или през Министерството на младежта и спорта (ММС)?

- Те са в бюджета на МОН и се кандидатства с проекти. На тази база всяко училище получава средства. Това е най-приемливият и най-бързият начин да се увеличат парите за спорт в образователната система. Иначе ММС не отделя голям процент за масов спорт, което може би всички го въpприемат като негатив.

- Колко процента се отделят от ММС за "Спорт за всички"?

- Около 15% върви сега, в последно време със съвсем малки увеличения. Най-голям процент е за финансирането на "Спорт за високи постижения". Почти целият бюджет - около 70%, отива за "Спорт за високи постижения". В тези 15% са и парите за спортните училища. Вижте, 15% не са кой знае колко за различните програми, с които се финансират като "Научи се да караш ски", "Научи се да плуваш", "Научи се да играеш тенис". Такива програми, които съществуват може така в контекста на масовия спорт да се финансират деца, за да се занимават със спорт.

- По оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж" на МОН не могат ли да се финансират проекти за спорт?

- Разговарях с министър Денков, защото смятам, че е уместно по оперативната програма да бъде включена и програма "Спорт и агресия в училище", но не се случи. Смятам, че спортът е една от най-ефективните и адекватни мерки срещу агресията. Децата са агресивни, защото нямат достатъчно състезания, в които да могат да изразят емоциите. Разговарях, но не се случи. Много трудно се работи с МОН. Тежко се работи.

- С какъв аргумент ви отказаха?

- Ами те си имат някакви стандарти и програми. Те никога не отказват аргументирано. Аз обаче се надявам, че сега, когато стартират програмите по ОП НОИР, може би, поне от разговора, който сме водили да има такава възможност да се кандидатства и за "Спорт и агресия".

- Къде е мястото на общините?

- Те трябва да имат главна роля в направлението "Спорт за всички". Общините отделят малък бюджет за спорт. Парите се изразходват за образование, култура и каквото остане - за спорт. На Столичната община бюджетът за спорт е малък - около 400 000 лв. за клубовете. Това е нищо за всички клубове в столицата.

- В София има много спортни клубове. Но Монтана, Добрич, Бургас, Варна могат да бъдат пример в това отношение...

- Габрово също. Там общината отделя приличен процент за спорт. Заедно с едно сдружение разработихме анкета и я пуснахме на общините. Въпросите са: какъв бюджет отделяте за спорт, как го разпределяте и за какво? Чакаме отговори, за да ги обобщим. Попитахме ги и с какви спортни съоръжения разполагат, за да направим карта на България и да се знае в кой град какъв спорт може да се практикува.

- Преди време председателят на тогавашната ДАМС Симон Спасов направи добър регистър на всички спортни съоръжения...

- Регистърът в момента не е актуализиран. Има много промени. Проучваме какви спортни съоръжения има в страната, в какво състояние са и доколко се използват по предназначение. Желанието ми е зала "Арена Армеец" да не е само за концерти, а да бъде повече за спорт.

- Защо тиражите на Българския спортен тотализатор (БСТ) се теглят в частни телевизии?

- Това са договори, които са сключени преди моето встъпване в длъжност. Те не могат така простичко да бъдат прекратени.

- Разглеждахте ли ги при встъпването в длъжност?

- Разгледахме всички договори и на трите търговски дружества - НСБ, БСТ и "Академика 2011". Бяха подложени на вътрешен финансов контрол от нашия инспекторат. Периодично БСТ се подлага на финансов контрол. Факт е, че тотото е в неизгодно положение и приходите намаляват, респективно намаляват и парите за спорта, защото основната част от държавния бюджет на ММС идва от приходите на БСТ.

- Казвате, че БСТ е в неизгодно положение. Защо?

- Защото другите частни хазартни игри имат изключително силна реклама. Във всяка телевизия можем да видим много и разнообразни игри. Всъщност, хазартът изяде приходите на тотото. Не зная дали е точно така или колко истина има, но се смята, че техните печалби са някакси по-сигурни от тези на БСТ и те дават повече печалби, отколкото тотото.

- Според вас какво трябва да се направи, за да стане БСТ конкурентоспособен?

- Приемливият вариант е с промени в Закона за хазарта. В момента чл. 10а казва, че могат да се отделят средства за т.нар. социално отговорно поведение.

- Това не са ли онези 6% от корпоративния данък, които отиваха за култура и спорт?

- Не, става въпрос за средства, предназначени за социално отговорно поведение. Тази поправка в Закона за хазарта е приета през 2014 г. по времето на кабинета "Орешарски". До този момент не беше изпълнявана и тази година ние пуснахме национална програма по линия на хазарта. Приета е Наредба №5 от Министерски съвет и всъщност тя определя как да бъдат изразходвани тези средства. В момента текат информационни дни за тази програма и тя е качена на страницата на ММС. Всички младежки неправителствени организации, в това число и спортни, могат да кандидатстват с проекти. Общият бюджет на програмата е 2 млн. лв. Това са средства само по един член в Закона за хазарта. Законодателството в областта на хазарта в европейски мащаб не е регулирано. Ако има воля и желание, може да се предприемат мерки и да се включат текстове за пари за спорта.

- Да разбираме ли, че от Комисията по хазарта са за законодателна инициатива?

- Ние нямахме право на законодателна инициатива, но аз мисля, че трябва да се направи нещо от следващия кабинет. Има и други възможности в Закона за хазарта да се облекчи спортът и да се получават повече средства. Може да се помисли за регламентираното спонсорство, което непрекъснато експлоатираме като тема. Да има един Закон за спонсорството или в Закона за спорта да се напишат текстове за спонсорството. Трябва да се разработи и нов Закон за спорта. Там също могат да се опишат някои облекчения, за да има повече средства за спорт.

- Специално за спонсорството няма да минат такива облекчения дори и в Закона за спорта. Вече 27 години всички министри на спорта обещават, правят опити, но не се получава. Мислите ли, че държавата ще допусне някой да не плаща данъци, защото е давал пари за спорта?

- Това ще стане много трудно. Факт е, че ще има съпротива, но хазартният бизнес е един от източниците. По друг начин ще го кажа. Нека се намери формула да се ограничи тази масирана реклама на другите оператори в хазарта, за да може все пак и тотото да има ниша.

- То и сега има регламент за рекламата в хазарта. Не е ли причината в БСТ, че изостава в технологично отношение и разработването на нови игри?

- Конкуренцията е сериозна. Ръководството на БСТ се опитва да раздвижи пазара с нови игри. Тотото дава толкова много пари за спорта, за да може непрекъснато да обновява продукитте си.

- Колко плаща БСТ на частните телевизии?

- Нямам пред себе си договорите. Имах някъде отчета, но в момента нямам готовност.

- Проф. Дашева, как стоят нещата с ЦСКА и базите. Питам за волейболния клуб - зала "Васил Симов" и старата зала "Армеец". Там вече е ясно, че конструкцията е опасна?

- Разбрах, че са стигнали до решение с Министерството на икономиката и в контекста – със София Техпарк.

- Оставяме "Армеец". Сашо Попов твърди, че имат инвеститор за зала „Васил Симов“ и я искат на концесия?

- Волейболен клуб ЦСКА дължеше средства на ММС. В рамките на два месеца положихме усилия и те изплатиха сумата – 30 000 лв. Другите средства ги разсрочихме, за да могат да започнат инвестиции. Въпросът с волейболния клуб ЦСКА е решен. Инвеститорът е налице. Той започва ремонтите, вложените средства ще им бъдат признати и приспаднати от наемите, които трябва да плащат.

- Концесия ще има ли, или новият министър на спорта да решава?

- Сигурно не, но може и за това да се помисли. Много е деликатен въпросът с апорти, които се правят в търговски дружества.

- Проверявали ли сте случая със зала "Универсиада" и има ли някакъв шанс държавата да си я върне?

- Не, няма шанс.

- Тази зала е класически пример за отмъкване на държавна собственост чрез апорт. Лучано заслужава "поздравления"? А колодрумът в София?

- Колодрумът в Борисовата градина е наш – в търговското дружество НСБ. Той е в окаяно състояние. Нещо мъничко се прави, но не мога да кажа, че това е достатъчно. Трябват много сериозни инвестиции, за да може колодрумът да стане такъв, какъвто трябва да е. След случая с колоездача Мартин Гачев, който загина на пътя, имахме среща и с омбудсмана и с федерацията. Даже омбудсманът поиска писмо - в най-кратки срокове да кажем какво може да се направи с колодрума, за да се ползва.

- Там историята около спасяването на тази някогашна спортна база, сега руина, не е ли криминална?

- За да стане използваем колодрумът, трябва да се намери някой да инвестира много пари, а ММС разполага с много малък бюджет за инфраструктура. Затова в началото на мандата всички искат да чуят обещания и някакви практически решения за обществени поръчки по поддръжката на спортните обекти, за да се решават проблемите. В ММС няма много обществени поръчки, защото не са налични сериозни суми.

- Обикновено има обществени поръчки в министерствата, които управляват оперативна програма, но ММС все пак има спортни бази, които плачат за ремонт?

- В ММС има съвсем малко пари за реновиране и поддържане на спортната инфраструктура по Наредба №2. В ММС се сипят едни проекти, които няма как да бъдат финансирани поради липса на средства. Тези проекти, около 170 на брой, са от 2014 г. И само отлежават. С парите, с които разполага министерството, можем много малка част да финансираме. Трябва да има промяна в тази Наредба, да бъдат по-стриктни критериите, за да не се събира една папка от много проекти без възможности за финансиране. Действително, хората недоволстват. Тези, които са ги подали, чакат да си реализират проектите.

- През тези три месеца като министър с какво сте най-горда? Нещото, което ще наследи следващият министър на спорта?

- Направихме добри неща в нормативното и административното осигуряване. Като специалист по спортна тренировка сметнах, че наименованието на дирекциите не отговаря на същността им, не са съвременни. Променихме Устройствения правилник, защото имаше доста недоразумения в дирекциите и какви трябва да са функциите им и връзките между тях.

Очаквайте утре втора част на интервюто с министър Дашева, което даде за Topnovini.bg!

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама