ЮНЕСКО днес отбелязва Световния ден за свободата на пресата. Според класациите, България е на последните места по свобода на словото. Корпоративни интереси, монополисти и фалшиви новини се блъскат и всеки търси по-голямо място в интернет пространството, а манипулациите са новият вид оръжие за завладяване на масата от първосигнални читатели. Един от последните мохикани е журналистът, писателят и издателят Тошо Тошев. В интервю пред Topnovini.bg г-н Тошев говори за нивото на българската журналистика и интернет изданията днес у нас.
- Господин Тошев, остана ли преса в България и чия е заслугата за изчезването на вестниците?
- Темата е по-глобална. Тя засяга не само вестниците в България, тя засяга журналистиката в България, защото журналистика, най-общо казано, се прави с електронните и печатните медии. В България би трябвало да се предполага, че се правят в частност вестници - всекидневници и седмичници, а може би и списания. Но списанието - най-честно, това не е точно журналистика. Сериозната журналистика, за жалост в България, е в клинична смърт.
- Причините корпоративни интереси ли са или необходимост?
- А, необходимост за кого?
- За управляващите!
- Цивилизацията не е измислила нищо по-добро от журналистиката, за да се обменя информацията и хората да научават нови неща, да чуват коментара за случващото се и да разбират по-ясно света около себе си. Но това е цивилизацията. В България цивилизацията има своите правила. Може да се каже, че има сили в Отечеството, които си живеят, те са политически, разбира се, но и не само. Те са корпоративни и могат да бъдат от сенчестата страна на живота. Както вече казах, журналистиката в България е в клинична смърт. Интернет, в който е развихрена една, бих казал, особена писмовност по електронен начин, не е журналистика. Наистина обменя се някакъв вид информация, но не е достатъчно да се каже, че тя не е точна, че там не може да се разчита на новинарска обективност или истинност. Оказва се много по-дълбока, но във всеки случай, това не е от журналистиката. Това не е обмен на информацията - твърде често начесване на личното его на определените хора.
- В днешно време всеки с телефон може да се нарече журналист?
- Да. И никой от тези хора не е журналист. Това е малко като в стария руски виц за Чукча: "Чукча не е читател, чукча е писател". Тия всичките, които пишат в интернет и маскарят словото със словоблудство, всъщност те не четат, те четат себе си, дори и себе си не четат, тъй като правят страховити тъпи грешки и безобразия, което условно ще се нарече думи. Ако те можеха да го прочетат с мозъците си, биха се уплашили от себе си.
- Всичко това, което се вихри в интернет като електронни издания и сайтове вече толкова години не се регулира, това ли е проблемът?
- Това е наистина световен проблем за откривателите на това чудо, това великолепно красиво чудо - интернет. Те са длъжни пред собствената си памет да не направят следваща стъпка, ако може, защото битката ще бъде много тежка. Духът е изпуснат от бутилката и той много трудно ще влезе обратно вътре.
- Как ще коментирате третия премиерски мандат на Бойко Борисов?
- Какво да го коментирам, то не е започнало.
- То вече започва!
- Нека започне и ще видим какво ще направи. Общо взето, може да се каже, че със сигурност досега нито един български политик не е бил три пъти премиер. Дано този път господин Бойко Борисов съумее да изкара цял мандат. С тази клетва, която си дадоха помежду си, заедно с така наречените Обединени патриоти, че ще изкарат 4-годишен мандат, с нищо не задължава нито едната, нито другата страна. Те тази клетва и без да си я дават, са я дали по същество като обещание на българския избирател, че са избрани за 4 години. Но досега, както е известно, господин Борисов първият път на четвъртата година по средата се поизплаши малко и хвърли оставка. Вторият път пък се ядоса на себе си, струва ми се, малко се притесни от "блестящото" представяне на своята избраница госпожа Цачева в президентската надпревара, изкара малко повече от две години и хвърли оставка. Ако върви по този път на обратна прогресия - навършени три години, после навършени две, това означава, че бихме могли да очакваме, ако се спази, разбира се, това правило, оставката този път да е на навършена една година. Но не бих искал да бъда, както казваше Симеон Сакскобургготски, лош гадач.
Добави коментар