Иван Кънчев е един от създателите на сдружение „Българска история“ и автор на четири книги. Репортер на Topnovini.bg се свърза с него по повод годишнината от Баташкото клане и важността от припомнянето на някои от болезнените, но значими събития от българската история.
Г-н Кънчев защо трябва да помним Баташкото клане и жестокото потушаване на Априлското въстание?
- Аз разглеждам Баташкото клане и като цяло събитията, разиграли се през 1876 година, като едно послание, което може да намери практично измерение в нашия живот, колкото и странно да звучи това. Казвам го, защото шепата народ, която се вдига тогава срещу една империя, ни показва, че когато група хора вярва, че може да постигне нещо, то рано или късно се случва. Тези хора са били наясно, че въстанието е било обречено, но тяхната цел е била друга. Искали са Европа да заговори за България и това нещо се случва. Разглеждането на Баташкото клане в този контекст има своя смисъл, защото това безспорно е един от най-трагичните моменти в българската история, може би и най-трагичният, но и същевременно с това героичен.
Това ли е трагедията с основен принос за Освобождението на България?
- Да, това е безспорен исторически факт. Непосредствено след Априлското въстание, се провежда Цариградската посланическа конференция, която официално разглежда българския въпрос. След нейния провал се стига и до Руско-турската освободителна война. Без този подвиг на хората от Батак, това не би се случило. Може би точно отзвукът от Баташкото клане, от очерците на Макгахан шокират света и конкретно Европа. Сигурен съм, че колкото и да си говорим, всеки път в навечерието на въстанието, ние никога няма да можем да си дадем реална сметка за какви събития става въпрос. Благодарение на тази саможертва и ужас, който са преживели нашите предци се стига до войната, която освобождава част от български земи.
Вие ходили ли сте в Батак?
- Да, ходил съм. Много пъти още от малък с моето семейство. Смятам, че всеки един от нас трябва да отиде там поне веднъж в живота си.
Какво бихте казали на хората, които продължават да определят като мит Априлското въстание?
- Бих ги посъветвал да отидат в Батак, да влязат в църквата (Света Неделя) и да прочетат това, което пишат чужденци, за които година по-рано българската кауза не е съществувала и нямат емоционален сантимент към нас, българите. Те просто реално отразяват случващото се. Защото, когато се запознаем с подобни материали от хора, които не преследват българския интерес, а просто си изпълняват професионалните задължения, тогава виждаме реалната картина. Странно, смешно и безсмислено е да се опитваме да променим историческата памет.