Милена, с какво се занимавате в момента? Работите ли върху някой нов проект?
- В момента работя върху нова нова песен, но нека стане факт и тогава ще я чуете.
Tри десетилетия вече сте на музикалната сцена в България. Каква равносметка може да направите за това време?
- Равносметката ми е, че хората, които са спуснати отгоре като парашутисти, така набедените звезди, оцеляват 2-3 години под крилото на някоя медия или някое риалити и след това безследно изчезват. Хората, които слушат музика, идват на концерти на старите звезди.
Миналото за пореден път организирахте конкурс за млади рок музиканти, тази година ще имали продължение този конкурс?
- Ако получа финансиране, ще го има. Кандидатствам с този проект към Министерството на културата и Столичната община. Като намирам финансиране, го правя. Сега пак съм кандидатствала, но засега нямам отговор.
По какъв начин могат младите български музиканти да пробият на родна сцена?
- Няма рецепта за тази работа. Трябва да правят по-интересни песни и да не се отказват, защото не е лесно. В момента обаче, като се излъжат да подпишат с някой от новите музикални формати, те ги издигат за кратко, но за сметка на това ги обвързват с такива договори, че няма как да мръднат.
Какво ви е мнението за тези музикални формати?
- Те ги експлоатират максимално и след това ги зарязват. В същото време дори и да искат някъде да си търсят работа самосиндикално, те са им донори. Да, те ги правят известни за кратко време, правят им една-две песни и всичко свършва до там. Де факто това нещо пречи, защото те ги обвързват с такива договори, че дори и аз да поискам да поканя някого, такива цени ми обявяват, че няма как да си го позволя. Ако пък си го позволя, въпросната агенция взема парите, а на самия артист не се дава нищо или взема само смешни пари, което е супер обидно. Затова кариерата им приключва много бързо. Както стават известни, така и всичко бързо свършва. Те не знаят какво подписват, защото искат да станат звезди за една седмица. Те са готови на всичко. Ето това е да ламтиш за бърза слава, но резултатът след това е плачевен.
В момента има ли клубен рок живот в България?
- Да, разбира се, има. Ние си свирим с моята група. Групите "Обратен ефект", "Уикеда", "Черно фередже" също свирят.
Но това са групи, които са известни на рок феновете. А какво е положението с младите групи? Може една тепърва пробиваща група да се надява да започне да свири и по клубовете?
- Не може, защото хората не познават песните им и никой няма дойде да ги слуша. Хората трябва да са чули тези песни, да са запознати с тази група. А това не се прави за една седмица. Трябва да се борят до последно, не само да ги дават по телевизията. Това по телевизията е крайният продукт. Човек като строи една сграда, нали не започва да стори от покрива? Покривът е за завършване на нещата. Стигаш по покрива като си направил основите, етажите. Не можеш да направиш само един покрив и да чакаш, защото всичко пада.
Освен тази песен, за която споменахте, работите ли върху някой бъдещ ваш албум?
- Не.
Защо? Вече няма смисъл да се правят албуми ли?
- По принцип има смисъл да се прави продукция. Самият албум има смисъл до там, ако някой иска специално да притежава носителя и си го купува след концерти. За нас не и изгодно да продаваме по магазините, защото мафията там, която ни натиска, е много голяма и няма смисъл да си даваме творчеството за без пари.
В интернет пространството много песни се теглят. Оттам се популяризира музиката на по-неизвестните групи. Свободното теглене пречи или помага?
- Като се теглят свободно, пречи. Ако се мине на вариант, както много от сайтовете вече правят, да се плаща нещо минимално, тогава се подпомага продукцията. От друга страна, ако няма къде да си популяризираш песента, това ти е единственият шанс. Но при положение, че ние си свирим песните на живо, аз си ги популяризирам пред публика. Други, като нямат концерти, си популяризират и подаряват песните в нета само и само някой да им обърне внимание. То е въпрос на тактика и схема. Който както иска.