Калоян Паргов е роден на 13 юли 1977 г. Завършил е Втора английска езикова гимназия. Висшето си образование получава в УНСС със специалност "Международни отношения". Магистър е по "Европейска интеграция". Асистент е във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Председател е на Градския съвет на БСП в София и е член на Изпълнителното бюро на партията. Председател е на групата общински съветници от БСП Лява България в Столичния общински съвет. Пред topnovini.bg Паргов говори за проблемите на Столична община, Герговгейт и бъдещето на БСП.
Г-н Паргов, кой е най-спешният проблем, който трябва да се реши от Столична община?
- Има поредица проблеми, върху които ние от БСП сме се съсредоточили. На първо място, това е презастрояването след случая в „Младост“ и отхвърлянето на референдума от СОС. Другият проблем, е мръсният въздух. Въпреки че се титулуваме като екологична столица, замърсяването на въздуха е пет пъти над нормата. Това означава, че София като мегаполис на фона на останалите градове в страната трябва да вземе спешни мерки по отношение на намаляване на съдържанието и влиянието на въглеродния диоксид във въздуха. То е свързано с къщите, които се отопляват на твърдо гориво, най-вече в крайните квартали. На второ място, голям замърсител е масовият градски транспорт. Трябва да се избегнат дизеловите автобуси, но общината реши да купи точно такива с пари от европейските фондове. Това беше абсурдно и ние от БСП предупредихме, когато се взе това решение, а сега в момента г-жа Фандъкова иска да гони автомобилите без катализатори. Разбира се, една от мерките трябва да е ограничаването на движението в центъра, което също е драстична екологична мярка за подобряване на чистотата на въздуха и намаляване на задръстванията. Това трябва да стане и чрез реорганизацията на градския транспорт, така че хората да имат алтернатива на това да се придвижват с лични автомобили. Проблемът е свързан и с паркирането в центъра.
Т.е. да бъде по-редовен градския транспорт или по-модерен и съвременен?
- Трябва да се съобрази с потребностите на пътниците. Защото обикновено политиката се прави на база имаме или нямаме пари, колко и какво можем да си позволим. А би трябвало да се прави на база на това, какво е потребно на хората. След като гражданите предпочитат да използват автомобилите си, значи градският транспорт не им създава бърза, лесна и удобна алтернатива за придвижване. Това е показателят, който ни дава посока за това дали добре се справяме или не. Разбира се, подземни и надземни паркинги ще трябва да поемат колите преди да влязат в идеалния център. Проекти много, но от години насам няма нито един реализиран. Част от тях са залегнали в стратегията на генералния план за организация на движението, но изпълнение няма. Подобряване на средата на живот е един от най-важните проблеми, но общината е абдикирала. Целево трябва да се отделят средства за облагородяване на крайните квартали, които са по-голямата част от София. Очевидна е диспропорцията в развитието на центъра и крайната периферна част на София, където масово живеят столичани. Тази година ние предложихме рекордният преходен остатък от 99 млн. лв. - средства, които общината не е изразходвала, нещо което не е за хвалба, да бъдат насочени към квартали като Люлин, Надежда, Връбница. Да се оправят междублоковите пространства, улиците, бордюрите, плочките, градинките, за да може хората да добият усещане, че живеят в европейска столица.
Във връзка със споровете около небостъргачите се заговори за вторични градски центрове. Това ще облагороди ли някои квартали?
- Идеята, че построяването на небостъргачи ще доведе до обособяване на вторични градски центрове е пълен нонсенс. Това е чисто корпоративно решение, което ние от БСП не подкрепихме. Темата за вторични градски центрове е свързана изцяло с преосмисляне на визията за развитие на София, която новият главен архитект Здравко Здравков започна. Той е млад, перспективен, с доста широк поглед отвъд границите на България, работи с чужди архитекти, което е надежда за това да се справи с тази задача в бъдеще.
Самият главен архитект лансира идеята преди седмица за небостъргачите, вторичните градски центрове и нормативно да се регулира височината на кулите.
- Вторичните градски центрове са свързани не с небостъргачите, а с нещо друго. София е планирана да се развива на лъчов принцип, не случайно и метрото е планирано така - на лъчове. Истината е, че модерните градове в Европа и по света са планирани на рингов принцип, първи ринг, втори ринг и т.н. И метрата там са по-скоро в рингове, отколкото на лъчов принцип. Това е и бъдещето, защото ще даде възможност за по-добро планиране и решаване на проблемите на града. Защото има тенденция да продължи да расте населението на София, заради икономическата миграция и поради много други фактори, които оказват влияние в последните 25 – 30 години. А всичко това е свързано с градоустройството.
Какви са различията между групите на ГЕРБ и БСП в СОС при определянето на визията на София?
- В общи линии, те са не само политически, те са от гледна точка на начина, по който се подхожда към решаване на проблемите. Нашата политика е неизменна от 30 години и ще се окаже и правилна, а именно запазване на активите на общината. Виждаме, че управляващите започват да я възприемат и г-жа Фандъкова отчасти я изпълнява. Ние се стремим към политика подобна на тази на община Виена. Това е една от малкото общини, която в началото на 90-те години избра да развива собствеността си и ресурсите си като печели от тях в полза на обществото, а не да се освобождава от тях, продавайки или отдавайки ги на концесия.
Какво имате предвид?
- Имам предвид, че община Виена е най-големият собственик на недвижимости в австрийската столица, вследствие на което тя притежава от общо 800 000 около 250 000 имота. Това на пазарен принцип означава, че община Виена може дори да регулира цените на имотите в града, ако поиска да прави политика с това. София също е собственик на жилища и недвижими имоти, но уви, няма целенасочена политика и е много назад в ефективното им ползване. Общината и държавата могат да бъдат пазарни играчи, стига да го осъзнаят. Общината може да бъде много добър стопанин, стига да го поиска и да печели в полза на гражданите. Така че различията между БСП и ГЕРБ са в подходите и те са генерални. ГЕРБ след толкова години в управлението някак си се оставя на течението, ден да мине друг да дойде. Изваждат на преден план едни приоритети, които като ги погледнем назад в годините са едни и същи. Но нито един проблем не е решен изцяло в столицата, нито жилищна политика, нито асфалтирането на улиците, нито облагородяването на крайградските райони, нито транспортната схема, нито екологията. Ето, имаме завод за отпадъци, но имаме и проблеми там, т.е. виждаме, че някак си се работи на парче, по инерция. Не се работи систематично, а парите от бюджета се разпределят за всичко по малко и накрая резултатът е нулев като усещане у хората.
Вие подкрепихте Десислава Иванчева при избора й за кмет на „Младост“. Преди седмица тя предложи в „Младост 4“ да се обособи нов квартал и там да бъдат обезщетени собствениците. Това изгодно ли е за общината и за собствениците, при положение, че категорията на терените е различна?
- Тази идея е много стара в Столична община и е свързана с процеса на раздържавяване и реституцията, връщането на земеделски земи в урбанизирани територии по закона Лучников. Такава идея имаше и господин Борисов като кмет. Той предложи, след закриването на „Кремиковци“ да се направи нов квартал на София, в който всички собственици на реституирани земи да бъдат компенсирани с парцели там.
Но тя не е равностойна като категория, например от Лозенец в Кремиковци или „Младост 4“?
- Да, тя не е равностойна като категория, има и други проблеми, свързани с облагородяването, с транспортните и други връзки, защото това са допълнителни разходи за инфраструктура, което, разбира се, зависи от общината. Връщането на земи в реални граници във вече обособени квартали и комплекси е най-голямата недомислица от преди 20 години, която доведе до днешните проблеми. Истината обаче е, че трябва да се търси баланс. Така или иначе Конституцията защитава правото на частна собственост и въпросът не е „за“ и „против“ частната собственост, а за намирането на баланс между обществения и частния интерес. Разбираемо е гражданите да искат около себе си да имат нормална среда за живот. Както и желанието на собствениците на терени да реализират инвестициите си, но не за сметка на обществения интерес. Това, което предлага г-жа Иванчева, би било приемливо решение, стига да се възприеме и от страна на частните инвеститори. А общината пък да се ангажира да облагороди тези 300 декара земя, като изгради инфраструктура и комуникации.
Какъв референдум бихте подкрепили, иницииран от СОС?
- Аз не вярвам, че СОС ще инициира референдум, поради простата причина, че управляващите в лицето на ГЕРБ успяха в рамките на няколко години да отхвърлят два референдума. Първият, през 2012 г., свързан със „Софийска вода“, бе отхвърлен с аргумента, че развалянето на концесията ще струва много скъпо. А към днешна дата самата Фандъкова и ГЕРБ се държат, сякаш искат да развалят концесията. Очевидно има корпоративни интереси, свързани с реализацията на обществените поръчки в „Софийска вода“ и това ги кара така да заемат по–остра позиция срещу същия този концесионер. А във втория случай - референдумът за „Младост“, въпреки че въпросите не бяха добре формулирани, спокойно можеше да бъде допуснат. Дори само с един въпрос, при това преформулиран, така че да не звучи противозаконно. Нашата позиция бе, че е добре да питаме жителите на „Младост“ какво е тяхното желание и визия за развитието на района. На тази база и ние като съветници да си свършим работата, и администрацията да свърши своята.
Защо отказахте да влезете в парламента?
- На този въпрос вече съм отговарял десетки пъти. Миналата година бях избран с огромно мнозинство за председател на градската организация. Тази подкрепа е натоварена с огромна отговорност и ангажименти. Една година по-късно няма как да кажа: а сега вече не искам да съм председател, а депутат. Някак си не звучи сериозно на фона на голямото доверие, което получих. Още повече, че в качеството ми на градски председател имам отговорност и към 15-те депутати, избрани от София.
Защо?
- Тъй като 12 от тях са членове на градската организация, а 3-ма са от гражданската квота. Избрани са от трите МИР-а в София, за да защитават интересите на софиянци. Чрез тях партията в София ще може да реализира политики с парламентарния инструментариум. Същото важи и за съветниците в СОС. Все пак отговорност на председателя на Градския съвет и на Изпълнителното бюро на софийската организация е да взимат политически решения, които депутатите да изпълняват в НС. Считам, че всеки има своята важна функция в целия този процес. А аз лично съм избран да изпълнявам функцията на председател на ГС на БСП - София и не се оплаквам.
Да, обаче според номинациите от членовете на БСП в София бяхте номиниран на много места за водач на листа. Това как го приемате?
- Като висока оценка и признание. Нормално е хората да номинират познати лица, които са спечелили доверието им.
Не се ли притеснявате, че ще ги разочаровате по този начин, с отказ след номинациите?
- Когато им обясниш защо и как поемаш отговорност, мисля, че те разбират. Да ръководиш най-голямата организация в БСП, е доста голяма отговорност, с голяма динамика в работата, дори по-голяма от тази на депутатите в НС.
Да предположим, че сега НС изкара цял мандат, на следващите парламентарни избори ще се кандидатирате ли?
- Това, което ни предстои през 2019 г., е провеждане на евроизбори и местни избори, за това се готвим. Ако има извънредни парламентарни избори, разбира се ще проведем отново кампания. Това, което е важно за мен в момента, е Градската организация.
Да разбираме ли, че в Градския съвет на БСП се чувствате...?
-...с много повече възможности, отколкото като депутат.
Друго щях да попитам, за конкуренцията в БСП?
- Не може всички да се състезават за една и съща позиция. Ние приехме система за резервни кадри - нещо позабравено в БСП, която ще реализираме. Да е ясно за какво готвим кадри и кой отива в парламента, кой в европарламента, кой в общинския съвет, кой за кмет, кой за изпълнителна власт. И когато този момент дойде, да има разпределение на ресори и функции. Кой е за партийна работа, защото някои подценяват партийната работа, а тя е в основата на политиката, която кметове, депутати, съветници, министри трябва да реализират. Някои си мислят, че партията е просто инкубатор за мандати и средство за даване на власт в ръцете на едни или други избраници. По-скоро е обратното - те са инструменти за изпълнение на програми, решения, политики, които една партия има като виждане на местно или национално равнище.
С тази система за резервни кадри няма ли да се намали конкуренцията вътре в партията?
- Конкуренцията ще се запази, но ще е ясно кой в какъв коловоз е и за какво го готвим. Практиката досега при всеки подбор било то за местни, национални или европейски избори, всички за всичко да се състезават, е порочна. Тя създава и вътрешни противоречия. Амбицията и желанието за кариера е хубаво нещо и когато има правилно насочване и подготовка, трасиране на пътя, тя води до съответните резултати. Хората тогава изпитват по-голямо удовлетворение.
Вашият коментар за Герговгейт?
- Мисля, че този случай приключи. Беше обсъден на Национален съвет и Георги Гергов подаде оставка като член на Изпълнителното бюро.
В резултатът на какво избухна този скандал?
- В резултат на натрупано напрежение, свързано с ръководството и имиджа на БСП. Когато си член на ръководен орган на една партия и пледираш за определен морал, трябва да го спазваш. Това важи за всички членове на партията.
А не е ли от преплитането на корпоративни с политически интереси?
- Тази тема е много по-широка. Тук можем да зададем въпроса редно ли е политика, бизнес и медии да бъдат свързани в едно? И не е ли това изкривяване на политическия процес в една или друга полза? Редно ли е големи корпоративни интереси да доминират в политическите ръководства на която и да е партия и къде е границата? Това е разговор и дебат за бъдещето на обществено-политическите отношения в държавата. Ние сме млада демокрация и вярвам, че с течение на времето тези отношения ще се урегулират.
Вие ли сте любимецът на Корнелия Нинова?
- Далече съм от мисълта на бъда любимец на някого.
В последно време се наблюдава един вид ревност към нея от Иван Ченчев и Кирил Добрев?
- Не изпитвам такава ревност, със сигурност. Софийската организация тежи достатъчно и в партията и в ръководството й. Тя е незаобиколим фактор в БСП и е водеща при формирането на политики, дори и в национален план.
А не Ви ли притеснява това, че Ченчев – Добрев може да е следващият скандал на две групи в БСП? Още при номинацията на Ченчев за депутат от Софийска област скочиха срещу него.
- Ще го кажа по този начин, за да ме разберете правилно. След напускането на ИБ от Георги Гергов очевидно, че се получава един вакуум. От самият председател зависи да го запълни, да управлява процесите и да преразпредели функциите. Въпрос е на управленско виждане.
Софийската структура на БСП подкрепи ли Корнелия Нинова в решението за тотален отказ на предложението на Бойко Борисов?
- През последната година БСП се утвърди като партия на промяната, за което спомогнаха и промените вътре в партията. След 26 март, разбираемо, БСП се заяви като алтернатива на ГЕРБ. В 44-то НС влязохме със силна парламентарна група, която ще бъде дисциплинираща и конструктивна опозиция. На тази база Корнелия Нинова как да приеме предложението на Борисов да бъде председател на Народното събрание? Това би ни поставило в една двойнствена роля – хем на управляващи, хем на опозиция.
Нинова сама ли реши да откаже или разговаря и с Вас?
- Когато на някого се предлага нещо персонално, решението е и лично. В случая то съвпадна и с мнението на Бюрото. Имаме решение на Националния съвет, че няма да влизаме в коалиционни отношения с ГЕРБ под никаква форма. Корнелия Нинова е последователен човек и разбира се, отказа предложението на Борисов. Същото важи и за Деница Златева - тя също беше поканена за вицепремиер по подготовката на българското председателство на ЕС, но решението на Бюрото беше отрицателно.
Като жест на Борисов ли оценявате тези предложения?
- По-скоро го усещам като политически ход, с който иска да демонстрира желание за обединение пред обществото и Европа, отколкото като искрено намерение.