Майки на четвъртокласници изпратиха до екипа на Topnovini.bg своята позиция за теста по Български език и литература (от 10 май 2017 г.) на Националното външно оценяване и предложения от МОН текст за четене с разбиране "Лозарят и косето". Публикуваме цялото писмо, без редакторска намеса.
След цяла година подготовка, дойде и времето децата ни да покажат колко са научили, какво разбират при четене на текстове, как тълкуват и какви изводи правят.
При публикуване на теста и критериите за оценка на официалния сайт на Министерство на образованието и науката, ние, родителите, които се вълнуваме от постиженията на децата си, останахме неприятно изненадани от видяното.
Приказката:
Лозарят и косето
Напекло топлото мартенско слънце. Закапали весело капчуците. Стопанинът
грабнал ножицата и се провикнал към косето:
— Хайде, Косе Босе, тръгвай с мене да подрежем лозите!
— Не мога — отвърнало косето, — защото си имам работа: гнездо вия. И отлетяло за
сламчици.
Зашумял вятърът над хълмовете. Бръмнали пчелите по градините. Стопанинът
нарамил мотиката и погледнал към гнездото на косето:
— Тръгвай, Косе Босе, с мене — да прекопаем лозето.
— Дума да не става! — отвърнало косето. — Аз тъкмо сега съм захванало да снасям яйца!
И си останало в гнездото.
Затрещели юнските гръмотевици. Проливни дъждове окъпали земята. Стопанинът
нарамил пръскачката и пак викнал на косето:
— Косе Босе! Хайде да пръскаме, че маната1 може да изгори гроздето.
— Върви сам! Не виждаш ли, че аз тука пиленца мътя! — отвърнало косето и притихнало
в гнездото.
Гъсти буренаци заглушили лозите. Грижовният стопанин наточил косера си и
попитал косето:
— Косе Босе, няма ли да дойдеш с мене — да оплевим лозето?
— Няма! — отвърнало косето, — Сега ще уча пиленцата си да хвърчат.
Настъпила есента. Кехлибарени гроздове натегнали под лозите. Стопанинът
подкарал колата към лозето.
— Къде си, Косе Босе? — провикнал се той.
— Тук! — изчуруликало косето.
— Хайде да берем грозде!
— Ида! — припнало косето. — Почакай само да повикам пиленцата си. Всички ще берем!
Но лозарят му казал:
— Почакай, почакай ти сега. Който не е работил, не трябва и да яде.
Да обърнем внимание на част от поставените в теста въпроси и разсъжденията, които предизвикаха нашето недоволство:
Въпрос 3. Коя от думите описва най-добре стопанина? Отбележи със знака √.
глупав
груб
работлив
Посочи две доказателства за това
Примери за приемливи отговори: Стопанинът е работлив: а) грижи се лозето да бъде прекопано; б) грижи се лозето да бъде оплевено; в) грижи се да се роди здраво грозде;г) грижи се за своя имот.
Отговорът предполага да е „работлив“, но посеченият вариант за отговор „груб“ също е приложим, тъй като никъде в предложенията на лозаря няма използвана учтива форма, а по-скоро заповедна.
Въпрос 4. Би ли избрал косето за свой приятел? Отбележи със знака √
да
не
Посочи две причини, с които да обясниш своя избор
Примери за приемливи отговори:
Не бих избрал косето, защото: а) лъже; б) оставя работата на другите, а когато всичко е готово, косето се възползва от него.
Ние питаме защо на първо място за приемлив отговор е посочено, че косето „лъже“? В края на текста се разбира, че то наистина си има пиленца. Защо е приемлив отговорът „оставя работата на другите, а когато всичко е готово, косето се възползва от него“? Когато косето върши своята работа с приоритет, означава ли, че се възползва от другите?
5. Какво е косето според текста?
А) отзивчиво
Б) хитро
В) надменно
Тук се предполага децата да са отбелязали отговор Б. И изниква въпросът от къде става ясно, че косето е „хитро“? Нима да имаш приоритети те прави хитър? Защо да свършиш своята работа преди да помогнеш на другия с неговата те прави хитър?
6. Какъв е изводът от приказката?
Примери за приемливи отговори: Който не работи, не трябва да яде! Изводът е, че косето иска да яде незаслужена храна, но стопанинът е справедлив и не му дава да яде. Изводът е, че косето не е работило и не трябва да яде от гроздето.
Последното изречение на народната приказка е подвеждащо за децата – никъде в текста не става ясно, че косето иска да яде. То се съгласява да помогне на лозаря с брането на гроздето и предлага да вземе и пиленцата си за помощници.
Какво внушаваме на децата – че да свиеш гнездо, да износиш и отгледаш деца се брои за мързел? И няма вариант, ако защитиш другата теза, да се брои за верен отговор! Тестът е едностранчив. Внушението е, че косето, което прави гнездо, снася яйца, мъти пиленца, храни ги, учи ги да летят, нищо не работи и е мързеливо. Излиза, че да се занимаваш с къщна работа, да отглеждаш деца, да ги възпитаваш не е работа и на теб не ти се полага да ядеш! Ти или си мързелив или лъжеш!
Този текст и неговото тълкувание са от най-безумните неща, които някоя "умна" глава може да измисли. За съжаление, на гърба на децата, и за сметка на тяхното възпитание и правилно възприемане на моралните ценности.
Освен приказката има и други въпроси, които си задаваме:
Защо под черта е обяснена думата мана, но не и непознатата за децата дума косер, която се открива в текста?
Защо в критериите за оценка на теста има разделяне на отговорите на „адекватен“ и „неадекватен“? Думи като „допустим“ или „приемлив“ звучат по-добре и не така грубо.
Защо няма публикувани критерии за оценка на диктовката?
Как е възможно да се допусне качване на официалния сайт на критерии, с които да се оценяват децата ни, в които са допуснати правописни грешки? В първоначално качените на сайта на МОН критерии имаше допуснати правописни грешки. В последствие бяха поправени и в момента са достъпни в правилен вид. напр. „За два посочени адекватен отговор“, „Примери за пpиемливи отговор:“, „За отбелязан приемлив отговор и посочено една адекватно доказателство“, „Примери за приемлив отговори:“
Но все още в интернет пространството се открива сгрешеният вариант: http://www.danybon.com/obrazovanie/nvo-bel-4-class-2017/
След безбройните куриози и недомислици в учебните материали, си мислехме, че нищо вече не би ни изненадало, но уви.
Добави коментар