По повод 25 май - Ден на хлебарите репортер на Topnovini.bg се свърза с председателят на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева за коментар, относно проблемите и достиженията на бранша.
Г-жо Кукушева честит празник! Какви са основните проблеми пред хлебопроизводителите?
Благодаря ви! Единият основен проблем се нарича сива икономика. Той става все по-голям, защото по средносрочна прогноза стана ясно, че ЕС определя делът й в България на 36.6 %. А за да я определи Европа за толкова, тя реално е 50 %. Проблемът със сивата икономика произхожда от там, че тази част от сектора разполага с огромен финансов ресурс. Той е в рамките на 20 % от обората, който прави сивият сектор. А този оборот никак не е малък. Простира се в рамките на милиард-милиард и двеста милиона лева на година. С оглед на това е естествен въпросът откъде идват парите му или от какво спестява той. Сивият сектор спестява 20% ДДС, пенсионно, здравно и всякакво друго осигуряване на работното място, от реални работни заплати.
Въпросът да се намали сивият сектор може да се случи, чрез приемане на Закон за храните, който направихме с работна група в рамките на цяла една година съвместно с изпълнителната власт . Участваха всички браншови организации. В предишното Народно събрание беше гледан само на първо четене и не достигна до второ. Сега отново е внесен законопроектът и се радваме, че председател на Комисията по земеделие и храни е екс-министърът на земеделието Десислава Танева, с чиято воля и устойчивост успя да се създаде този закон.
Законът не е лобистки, той е изцяло в защита на българското производство, на легалния бизнес в страната. Той определя мерки в борбата срещу сивата икономика. В този смисъл Законът за храните , освен че поставя в центъра на своето действие здравето на българския потребител, във втория си аспект той реферира наказателните санкции на европейските рецензенти , а и още с влизането му, може да нанесе сериозен удар на сивия сектор.
От друга страна обаче, за да се ликвидира той трябва да диференцира ДДС таксата на хляба, защото той е единствената храна, която се произвежда ежедневно в България. Хлябът се изработва от изцяло българска суровина. Както знаете, зърнопроизводството е диференцирано производство. Част от нашита пари като данъкоплатци влизат в зърнопроизводството.
Нормално е процесът да бъде изсветлен до края. Една диференцирана ДДС ставка на хляба в рамките на 5 % ще направи възможно покачване на заплащането в бранша. Защото никой повече от нас не е заинтересован работещите в сектора да получават достойно заплащане за своя труд и отговорността която носят.
Чрез косвените данъци и пред здравно и социално осигуряване, държавата ще събере на пръв поглед уж несъбираемите средства и ще изсветли изцяло сектора. 5% ДДС ставка на хляба би направило навъзможно обезпечаването на кражбата и би намалило изкушението до минимум, така че да не никнат схеми за укриване на данъци и източване на средства от държавния бюджет. Тогава би могло да има по адекватен и абсолютно открит контрол.
Ние не искаме пари от държавата , а само адекватен, постоянен и открит контрол в сферата на хлебопроизводството.
Нараства или намалява потреблението на хляб през последните години?
В последните 2 години потреблението е нараснало, но това не е отчетено от статистиката, защото при близо 50 % сив сектор няма как да се отчете. Добрата новина е, че вече няма български потребител, който да не е убеден, че хлябът е в основата на човешкото хранене и е най-балансираната храна за човека. С оглед на това диетолозите на България, начело с професор Донка Байкова обявиха, че няма диета, която да изключва хляба.
Имате ли някаква традиция, свързана с празника?
Да. Преди малко приключи тържествената литургия, която всяка година подред в Света Неделя в 4 часа следобед камбаните бият за хлебарите и сладкарите на България. Прави се водосвет и се провежда литургия. Във всички краища на България , най-вече в по-големите общински и областни центрове водосвет е направен във всички църковни храмове. Спасовден е денят, в който Христос се възнася, за да възцарува спасението на нашите души и за да бъде благословен хлябът на трапезите ни. След Бог е хляба, а той се създава от нашите ръце.
През тази година българинът Богдан Богданов получи награда от ЮНЕСКО. След като установи,че той пече и произвежда най-чистият хляб на планетата. Как бихте коментирали този безспорен успех на българското хлебопроизводство?
Успехът на колегата Богданов е голям в две направления. Доказано ние произвеждаме чисти суровини. България произвежда чисти, а не ГМО сортове пшеница. Второ, ние имаме добри професионалисти , които търсят традиционните рецепти за приготвяне на хляб., каквито България има в изобилие. Те даже са свързани с регионалните традиции и обичаи в отделните райони на България. Всеки успех, постигнат от български хлебар, е успех и за бранша. Дай Боже повече такива хлебари да имаме и да възродим уважението труда на хлебаря. Усилията за приготвянето на хляба се полагат основно нощем. Замесването на хляба е един чист ритуал, мисловен и душевен, а не просто механичен процес, в който се ражда живата храна, наречена хляб.