Вчера ЦСКА спечели категорично Вечното дерби с „Левски“. Направи го заслужено, с добри комбинации и игра на високо (за българските стандарти) темпо. Мислех си днес да напиша статия какви са причините за победата на „армейците“ и да поставя акцент на чисто футболните аргументи и красотата в играта.
Но само броени часове след паметната за „червените“ фенове победа те бяха облени от студен душ. БФС обяви, че след кореспонденция с УЕФА е взето решение клубът да не бъде допуснат до участие в европейските клубни турнири. Затова сега вместо да си пишем и говорим за прецизните отигравания на Симао и борбеността на Каранга, отново трябва да обсъждаме неща, които нямат спортен характер.
Защо се е стигнало до този сценарий, кои са отговорните за това лица и какъв е пътят оттук нататък? Някои ще обвинят ръководството на „червените“, други БФС или УЕФА. Доста вероятно е отново да се стигне до сериозно разчепкване на следствието, но така и да не се стигне до корените на проблема.
А той е прост и очевиден. В днешно време футболът се е превърнал в един изцяло комерсиален продукт, едно елитарно забавление, което да ангажира вниманието на „простолюдието“, но и носи удовлетворение и престиж на „богоизбраните“.
Футболът вече е на заден план, поне що се отнася до отговорните за него лица. Да започнем от европейската футболна централа. Както гласи народната мъдрост: „Рибата се вмирисва от главата“. Господата с маркови костюми са много стриктни в спазването на правилата, но само когато те се отнасят за по-малките и бедни клубове.
Да вземем за пример финансовият феърплей. Не ви ли е странно как отборите, харчещи стотици милиони за трнсфери, не попадат под ударите му? Може би си обяснявате това с големите им приходи, но дори те не са достатъчни, ако счетоводният баланс отчита реалните приходи и разходи за годината. Ето тук вече идват т.нар. „вратички“. Още при създаването на законодателството на УЕФА те са заложени и съгласувани с големите клубове, така че големият финансов балон на съвременния футбол да продължи да се раздува. Всички са равни пред УЕФА, но някои са „по-равни“, както гласи един духовит рефрен, касаещ отминал период в историята.
Стигаме и до родната футболна централа. Това са хората, които сами се хвалят с погазването на правилата, наричано от тях най-често „компромиси“. Примерите за това са стотици. Членовете на Изпълкома към БФС нееднократно са изразявали гордостта си от компромисите, които са правили за ЦСКА през годините. Всъщност „за“ ЦСКА ли са били тези компромиси? Силно се съмнявам, имайки предвид фалита на най-титулувания български клуб.
Ръководството на ЦСКА от своя страна поиска цялата кореспонденция, която е водена между БФС и УЕФА и е в пълното си право за това, за да бъде прозрачно всичко по казуса. Но „червеното“ управление със сигурност дължи отговори на своите фенове. Защо до вчерашния ден всички отговорни лица в ЦСКА твърдяха, че отборът ще играе в евротурнирите? Подведено ли е ръководството на клуба от фактори в БФС или УЕФА и допитало ли се е въобще до тях?
Утре предстои търг за активите на фалиралото дружество ПФК ЦСКА АД. По-рано днес спортният министър Красен Кралев повдигна много важен въпрос: Как до наддаването са допуснати фирми, които нямат нищо общо с упражняването на футболна дейност? Активите на спортен клуб, който представлява социален феномен от голямо значение за страната са предмет на свободна покупко-продажба, в която на всичко отгоре участват взаимносвързани фирми, чиито произход на средствата е един и същ. Тук отново стигаме до лайтмотивът на моята теза.
Футболът вече е заложник на различни интереси. Спортното майсторство, любовта на феновете, себераздаването на футболистите са на заден план. Правилата ги има, но се прилагат избирателно, тълкуват се и засягат само малките, а наказанията за големите са само проформа, колкото да замажат очите.
Това е и отражение на развитието на обществото. Каузите се използват и поругават, а интересите определят кога и за кого да се спазват правилата.
Какво тук значи някакъв си футбол?