Украинският посланик у нас Микола Балтажи е роден в село Петровск, Тарутински район, Одеска област на 27 април 1956 година. Потомък е на български преселници в Руската империя от времето на турското робство. През 1979 година завършва международни отношения в Киевския държавен университет „Т. Шевченко“. През 1982 година завършва аспирантура в Института по социални и икономически проблеми на страните към Академията на науките на Украйна. През 1981 година Микола Балтажи идва в България по линия на ЮНЕСКО. От 04 март 2011 г. е извънреден и пълномощен посланик на Украйна в България.
Г-н Балтажи, руско-украинските отношения от няколко години са крайно обтегнати. Възможно ли е някога Киев и Москва да се сдобрят? И от какво зависи това.
- Много труден въпрос, но мисля, че това няма да стане веднъж, ще минат много години, докато отношенията между Украйна и Русия се нормализират. Редно е да спомена, че на 31 май 1997 г., точно преди 20 години, беше подписан т.нар. голям договор между двете страни, в който те се задължиха да се уважават взаимно. Русия се задължи да респектира териториалната цялост на Украйна. В този договор тя се определя като стратегически партньор на Украйна. Този "стратегически партньор" през 2014 г. смачка, погази споменатия договор, както и редица други двустранни споразумения, включително и за Черноморския флот. На многостранно ниво не на последно място, това е Будапещенският меморандум и десетки, стотици други международни спогодби и споразумения, с които фактически Русия взриви съществуващия международен ред, който беше изграден след Втората световна война в Европа. Фактически тя е единствена страна в Европа, която извършва окупация и анексиране на част от суверенна държава. Няма други такива държави в Европа. И като вземем предвид незаконната окупация и анексирането на Крим, и войната в Донбас, която тя подготви и вкара, като вземем предвид тези огромни загуби за Украйна и украинския народ в момента, нека не забравяме, че в резултат на войната в Донбас ние имаме около 10 000 убити, над 20 000 ранени, почти два милиона временно преместени лица…
Но войната не е завършила.
- Да, войната, за съжаление, продължава всеки ден, всеки час и всяка минута. Наемниците - добре подготвени, финансирани, въоръжени и изцяло контролирани от Русия, продължават да нарушават Минските споразумения, да обстрелват позициите на украинските войници, да стрелят по мирни квартали, загиват и войници, и мирни хора. Огромни загуби за икономическия потенциал на страната, около 20 на сто е загубен. Малко повече от 7 на сто от територията на Украйна е временно окупирана от този т.нар. стратегически партньор. Раната е много дълбока. В Украйна няма семейство, няма нито един човек, който да не знае за престъпленията, които се извършват от хибридните руски войски в Донбас. Дори децата, започвайки детска градина знаят това. Лично съм говорил с деца на загинали украински войници в Донбас, които най-вече страдат от имперските амбиции на Путиновата Русия и се оздравяват всяка година в България от нашите приятели. Никога няма за забравя това. Информацията за загинали наши войници, които са истински герои, се получава от централните ни телевизионни канали, за разлика от Русия, където това е държавна тайна. За да се нормализират тези отношения, за което вие питате, аз въобще не мога да си представя позитивна промяна на отношенията с Русия, тръгнала по пътя на териториален реванш, без тя да върне Крим и да се изтегли от Донбас. Мисля, че в момента за това не може да се говори. В момента Украйна е фактически подложена на реална военна агресия от страна на Руската федерация.
Вие не вярвате, че Русия ще се оттегли от Крим?
- Вижте, Крим все едно, ще си го върнем. Русия ще бъде принудена да върне откраднато. Въпросът е как, кога и на каква цена. Виждате, че нито Украйна, нито международната общност не признаха, не признават и никога няма да признаят окупацията и анексирането на Крим. Започвайки от «зелените човечета», т.нар. референдум, «волеизявлението на кримския народ", с който спекулира руската власт, и по-нататъшните загуби на Украйна, но не на последно място нека сложим бруталното нарушаване на правата на единствения местен народ там - кримско-татарския, и на етническите украинци. Неслучайно Международният съд на ООН във предварителното решение на нашия иск – «Украйна срещу Руската федерация», призова Русия, която носи отговорност като държава - агресор на тази част на територията на Украйна, да се въздържи от спазването или прилагане на нови ограничаване на правата на кримско-татарската общност, да си запази своите представителни институции, включително Меджлиса, и да осигури достъп до образованието на украински език. През същото време Русия води хибридна война и не само срещу Украйна, но и други държави, която включва различни инструменти - и икономически, и политически, военни, медийни, манипулиращи съзнанието на нормалния човек. Това трябва да приключи. Без това да приключи, не виждам как ще стане. Някой ден ще стане. Но дълбоко съм убеден, че това може да стане само тогава, когато агресорът ще получи достоен и адекватен отпор. Украинската армия си върши работата достойно. Но за да се изтегли Путин от Украйна, трябва да има засилващ се, консолидиран натиск от страна на международната общност.
Този натиск какъв трябва да бъде? Военен или дипломатически?
- Ние държим на дипломатичния път за възстановяването на териториалната цялост на страната. И санкциите са дипломатически инструмент, не са военен.
Да, но те сякаш не действат?
- Санкциите, въведени от страна на ЕС, САЩ и много други страни върху двустранна основа, продължават и те работят. Ако те не функционираха, то Русия нямаше да предприеме такива активни действия да ги свали.
Но в момента се води активен диалог в част от страните от ЕС, включително и България, за премахването на тези санкции, защото те не само не доведоха до желания ефект, но удариха по икономиката на самата Европа. Мислите ли, че икономическите последици са по-големи за ЕС, отколкото за Русия, тъй като изглежда, че тя свикна с тях.
- Аз не мисля, че Русия е свикнала с тези санкции, защото те силно въздействат на руската икономика. Но пак да се върнем, че това е един мирен, към момента безалтернативен отговор на руската военна агресия срещу Украйна. Самият Путин пред камерите, година след окупацията и анексирането на Крим призна, че това е една спецоперация, ръководена лично от него. Нека си спомним за това. Как въобще може да се говори за отмяна на санкциите, без да бъдат премахнати причините за тяхното въвеждане? Виждаме, че ситуацията в Крим не се е променила. Окупационната власт упорито не допуска международни институции, които да извършват мониторинг за състоянието на правата на човека в Автономна република Крим. И досега има брутално нарушаване на човешките права - незаконни арести, преследвания, отвличания, убийства, ограничаване на свободата на медиите и др. Русия продължава незаконно да задържа украинските политически затворници. По вина на Кремъл се изостри и ситуацията в Донбас. Санкциите могат да бъдат отменени, само, ако Русия до края изпълни Минските споразумения. Не фрагментарно, не на парче, а до края. Русия нищо не иска да промени в отделните райони на Донецка и Луганска област, тя дори извърши действия, които още повече дестабилизираха ситуацията там. Тя призна документите, издавани от тези незаконни т.нар. Луганска и Донецка народни републики. Въведоха в обръщение руската рубла. Боевиките, които изпълняват заповедите от Москва, приватизираха държавните предприятия, които работиха за украинския бюджет. Ние бяхме принудени да въведем съответни санкции. Руските управници заявяват, че Донбас е на Украйна, а в същото време правят всичко възможно да го откъснат или поне да замразят кофликта. Очевидно е, ще Кремъл иска чрез окупиратната част на Донбас да контролира цяла Украйна. Там ситуацията е много зле, което не позволява да се свалят санкции. Какво ще означава за ЕС, САЩ и другите държави, които са ги въвели, ако те се откажат от своите собствени решения? Да, от санкциите страдат всички. Най-много пострадаха тези държави, които са силно зависими и са обвързани с руската икономика. Не малко страда и Украйна. Но виждаме как съзнателно се преувеличават щетите от санкциите и контрасанкциите. Да, има дискусия. Но мисля, че ЕС ще запази единството си и ще продължи рестриктивните мерки. Президентът Петро Порошенко, вземайки предвид реалната ситуация в Донбас, предложи санкциите да се удължават не на всеки 6 месеца, а на 12.
Някои обаче казват, че "Крим дефакто е руски". Де юре той принадлежи на Украйна, хората обаче там за руснаци или за украинци се приемат?
- Посещаването в Крим си има ред, регламентиран от украинското правителство. Всички хора, които отиват там чрез Русия, без разрешение на украинската власт, нарушават украинските закони и международното право. Имам предвид резолюцията на ООН за териториалната цялост на Украйна и документите, приети от други международни организации. Крим е украински, затова украинската власт адекватно реагира на тези нарушения. Това, което стана през февруари-март 2014 г., е крещящо нарушение на украинските закони и международното право от страна на Русия. Т.нар. референдум, който никой по света не признава, бе проведен под дулата на автоматите. Но едно престъпление поражда друго. Група тежко въоръжени руски командоси влязоха във Върховния съвет на Крим, пак под дулата на автоматите принудиха депутатите да приемат антиконстутиционното решение за референдума. А през същото време в Кремъл обичат да говорят за някакъв «антидържавен преврат» в Киев. Там хората излязоха на Евромайдана на мирен протест и свалиха антинародния режим. Проведения «референдум» в Крим, както и «референдумите» в Донецк и Луганск, те са една пародия на демокрацията, с която никой никога няма да се съгласи. Това е просто една манипулация и опит да се оправдае незаконната агресия, окупация и анексия. Да се легитимират тези очевидни престъпления, извършени от страна на Русия.
За какво й е всичко това на Русия?
- Ето това е изключително важен въпрос. Рядко ме питат точно това. А всъщност дали няма проблеми в самата Русия и заради това те да тръгват така грубо и безпардонно да се намесват във вътрешните работи на своя съсед? В един народ, който те назовават братски. Руският политически елит просто не иска да признае Украйна като независима държава. Киев стана обект на една икономическа война от страна на Москва още до съмита (summit - среща на високо равнище - бел. ред.) във Вилнюс през ноември 2013 г. Ние бяхме заплашени, че ако не се присъединим към Евразийския съюз, ще страдаме. Започнаха да мачкат нашият внос на продукти. След като видяха, че лостовите на икономическата война не действат, стигнаха до откровена военна намеса. Но украинският народ каза своята дума, че иска да продължи своя път към Европа, поет още от началото на 90-те години, че целта на външната политика е интеграция в европейски структури. Ето логиката на Русия: "Вие отказахте, значи ще бъдете наказани. Който не е с нас, е против нас". По време на Революцията на достойнството украинската армия и службите бяха деморализирани. Фактически руските окупатори влязоха в Крим, знаейки, че няма да имат сериозна съпротива. И в началото на 90-те години ние имахме много сериозни конфликти в Севастопол, Тузла. И тогава едва не стигнахме до военен конфликт. Но тогава Елцин не посмя да вкара войски, защото имахме мощна армия. А сега просто влязоха, мислейки, че по същия начин ще продължат в Донбас, за да реализират този проект "Новорусия". Но този план успешно се провали, ние се противопоставихме достойно и агресорът получи достоен отпор. В момента окупираният Крим се превърна в една военна база, откъдето Русия заплашва не само Украйна, но и съседни държави и Европа. Те измислиха тази украинска авантюра, която обаче се провали. Те вкараха тази хибридна война, заблуждавайки хората, че са влезли в Украйна, уж да защитят своите сънародници. Те дори казват, че ако не бяха влезли в Крим, НАТО е щяла да окупира Севастопол. Ето какво значи агресивна лъжлива пропаганда. И досега хората в окупирания Крим и отделните райони на Донбас не знаят какво реално става. Това е хибридната война - цинична манипулация и безпардонна лъжа, която изкривява действителността. Човекът вече е уплашен и той направо вярва в клишета и приказки на Кремъл, че в Киев на власт са дошли някакви «бандеровци», «фашисти», какво ли не. Но въпреки всичко това, системните реформите в Украйна вървят с пълна сила и дават резултати. Иначе каква файда за украинците, които излязоха на този мирен протест и с кръв плащат високата цена за европейския избор. От 11 юни украинците, имащи биометрични паспорти, започват свободно да пътуват из Европа. Това са реално постижения на Евромайдана. За това излязоха хората - да бъдем част от това цивилизационно европейско пространство, а не от тази постсъветска, постимперска кочина.
Не можехте ли така да изиграете картите си, така че да бъдете добре и с Русия, и с Европа?
- Вие сте прав. От самото начало ние се стремихме последователно да вървим към Европейския съюз, но не за сметка на Русия. Искахме да имаме добри отношения с нашия източен съсед. Искаме спокойно да си вървим към Европа. Това е нашето право и съзнателен избор на украинския народ. Защо обаче беше нужно на Русия да се намесва и със сила да ни връща обратно? Тук е проблемът. Ние нямаме нищо против руския народ, ние имаме проблем със сегашния руски режим, който се постави над международното право и не иска да уважава законното право на своите съседи. В Москва изместиха реалните проблеми, с които се сблъсква руското общество, и ги прехвърлят при нас. Ние искаме да си вървим пътя, който е определил украинският народ. Ние си искаме да се възстанови мирът в нашата държава, да се възстанови териториалната цялост в границите от 1991 г. Аман от тези приказки, че някой на нас ни е подарил държавата. А Киевската рус? Когато Московското царство се появява много по-късно. А Казацката държава? А Украинската народна република? Не беше ли прав Вацлав Хавел, че Русия не си знае границите? И географските, и историческите. Всичко е тяхно.
Наскоро се навършиха 61 години от края на Втората световна война. В едно мое интервю с руския посланик в България Анатолий Макаров, той заяви, че "в Украйна национал-социалистическата идеология отново надига глава и едва ли не става държавна политика на Вашата страна". Това наистина ли е така?
- Нека да уточним кой и къде надига глава. Още по време на "Оранжевата революция" имахме симптоми на манипулация от руската пропаганда. През октомври 2003 г. бъдещият президент Виктор Юшченко, когато пристигна в Донецк, на летището беше шокиран от билбордовете, в които той е в есесовска униформа. А баща му е бил в немски концлагер. Както виждате, тук се правят съзнателни спекулации с историята. Ще ви дам един друг пример. През април 2015 г. в Украйна се приеха редица закони за декомунизация. Единият от тях е за осъждане на комунистическия и националсоциалистически режим и забрана на тяхната символика. Това означава, че за нас тези два режими са престъпни. При нас върви декомунизация на обществото и съзнанието на хората. Какво прави Русия? През март 2014 г. в Петербург се организира най-големият международен форум на крайни националисти и неонацисти. В него участие вземат 400 участници от 15 държави в света. Организатор е лява национална консервативна партия "Родина", на която лидер е вицепремиерът на Русия. Фактически Кремъл подкрепя тези всички течения в Европа като през същото време той се позиционира като единствен борец срещу фашизма. Руският независим информационно-аналитичен център "Сова" съобщава, че в самата Русия от расистко и неонацистско мотивирано насилие загиват хора. И то не малко. През 2016 г. загиват 9 души, а пребити са 72-ма души, 3-ма получават заплахи за убийство. И това е без статистиката в Северен Кавказ и окупирания Крим. През 2015 г. 12 души загиват, 96 са пребити, 8 са получили заплахи за убийство. През 2014-та, годината на военната агресия срещу Украйна, 36 души загиват, 134 ранени. Това са техни статистики. А кой воюва в Източна Украйна? Точно такива хора се появиха още до "зелените човечета" в Крим и се намират днес в окупираната част на Донбас. Т.е. Русия изнася в Украйна неонацисти.
Естествено, че и ние имаме националисти, което е нормално за всяка една демократична държава. Но те са в синхрон с настроението на цялото общество, защото ние сме обект на военна агресия от съседната страна. Те участват в доброволчески батальони, интегрирани в украинската армия и гвардия. Но категорично искам да заявя, че националистическите сили в Украйна не определят политиката в държавата, това потвърдиха президентските избори през май 2014 г. Това трябва да се знае. Те са съзнателно демонизирани от кремълските управници и руската пропаганда. Т.нар. бандеровци са извадени от лексиката на НКВД (бел.ред. - Народен комисариат на вътрешните работи). Кой например знае, че Хитлер вкарва Бандер в концлагер Заксенхаузен почти до края на войната? През Втората световна война загиват около 10 мил. украинци. Това е нашата трагична история. Руските управници твърдят, че няма да допуснат пренаписването на историята, там живеят по учебници, коригирани лично от Сталин. Не искат да знаят истината за най-кървавата война. Тези, които днес не са съгласни с руската визия на Втората световна война, военната доктрина и руския мир, те всички са фашисти. Резюмирайки, по-правилно е да се говори, че вдига глава не национал-социалистическата идеология в Украйна, а неоимперският руски национализъм и шовинизъм. Нима за военната агресия на Съветския съюз срещу Финландия през 1939-1940 г., военната му инвазия в Унгария през 1956 г., в Чехословакия през 1968 г., в Афганистан през 1979 г., а също на агресията на Русия срещу суверенна Грузия през 2008 г. са виновни украинските националисти? Както виждате, Русия прехвърля нещата от болна глава на здрава.
Киев забрани на руската участничка Юлия Самойлова да влезе в страната, за да представи песента си, което е прецедент в историята на песенния фестивал Евровизия 2017. Провокация ли усетихте от страна на Москва с избора на изпълнителката и удачно ли бе конфликтът между двете държави да се пренесе с пълна сила и на музикалната сцена?
- Провокацията е правилна дума. Априори руската страна знаеше каква ще бъде нашата реакция. За нас всички са равни пред закона. Ние не можем да правим изключение. Крим е украински. Влизането там не е забранено, но трябва да се получи разрешение от украинските миграционни органи. Всички, които заобикалят Украйна и влизат там от страна на Русия, нарушават украинското законодателство и международните правни норми. И ние това го казахме. В същото време казахме, че ще приемем всеки един, който не нарушава украинските закони. Това беше, нищо повече. В края на краищата трябва да отбележим, че самият конкурс беше организиран изключително добре. Това са оценките на нашите гости от повече от 40 държави. Всички се убедиха, че украинците са добронамерена и гостоприемна нация. Всичко останало са спекулации.
Как ще коментирате скандала с представителя на българската общност в Украйна Василий Кащи, който на 18 май бе бит, залят със зелена течност и за малко не бе хвърлен в кофа за боклук.
- Обезпокоен съм от този неприятен инцидент, не оправдавам тези насилствени действия. В момента тече досъдебно разследване, планира се провеждане на определени следствени действия с цел изясняването на причините на това криминално правонарушение. Не трябва да бързаме с изводи преди да си кажат думата правоохранителите. Но не мога да бъда щастлив от това, че тук този скандал се третира като атака срещу цялата българската общност в Украйна. Да не забравяме, че Украйна винаги е била и остава държава с изключително толерантна политика относно националните малцинства, включително и българското. Бих призовал българските политици, обикновените граждани и медиите да се въздържат от емоции и спекулации, защото тук не става дума за национална принадлежност на въпросния депутат. За жалост, чрез т.нар. «боклучена лустрация» в Украйна се преминали десетки политици, но не заради това, че те принадлежат към определени национални малцинства или етноси. И още нещо. Не за първи път се прави опит украинските българи да се вкарат в конфликт с властта и да се използват като инструмент за дестабилизация на ситуацията в Южна Украйна. Имаше опит да бъде създаден проблем със създаването на т.нар. «Бесарабска народна република» или «тоталната» мобилизация на българите в украинската армия и други. Редно е да се отбележи, че най-висока активност тук демонстрират едни и същи граждани, които фактически защитават интереси на чужда държава и стават част от хибридната война.