Днес ще се проведе поредното издание на "София Прайд". Цяла седмица привържениците на това шествие пълнят главите на всички с това колко лоши са хората, които не приемат тези с хомосексуална наклонност. Те искат тези, които не ги приемат, да го сторят. Тук обаче, идва първият въпрос - защо те се опитват да променят останалите? Искам да подчертая, че лично аз нямам абсолютно нищо против хомосексуалистите, защото не мисля, че сексуалната ориентация не е определяща за качествата на човека. Моето мнение е, че всеки има право да бъде такъв, какъвто си пожелае и му идва от сърце. Но не харесвам показността и това някой да се опитва да ми втълпява колко нетолерантен съм, защото не одобрявам провеждането на подобни мероприятия. Да, не ги одобрявам, защото първо не виждам никакъв смисъл в провеждането им. И второ, защото това е вид показност, която е ненужна.
От всичко чуто през тази седмица, се доказа твърдението, че реално никой не пречи на тези хора да бъдат такива, каквито са. Хората всъщност се оказаха доста толерантни. И тогава пак ще попитам - кому е нужно всичко това? Защо трябва да говорим за толерантност, когато тя е налице? Пък и защо трябва да сипят обвинения към хората, които не приемат хомосексуалистите? Нали, уж, всеки си има свобода на мнението!? Или само на това, което е угодно? Инак ставаш нетолерантен. Ето това си е чиста дискриминация!
Хомосексуалистите се възмущават, че робите отдавна са свободни, жените са придобили равноправие, затова е време да се помисли и за техните права. И по всичко личи, че обществото върви в тази посока. Днес много хомосексуалисти "излизат от сянката си" и открито заявяват ориентацията си (някои дори с отявлена гордост). В немалко страни хомосексуалните двойки се узаконяват също както и хетеросексуалните. Те търсят подкрепа от различни социални организации и искат да имат равен, като всички, достъп до зачеване инвитро и т.н.
Според хомосексуалистите, те просто така са устроени. Не причиняват вреда на никого. "Ако тези отношения им харесват, защо някой трябва да им се бърка?", питат те. Според организаторите на този т. нар. "Прайд", хомосексуалните и хетеросексуалните връзки са равностойни.
Ок, но кой им пречи на всичко това?
Да, в България още не са признати еднополовите бракове. Ясно е, че някой ден и това ще стане. Ще си придобият правата, за които толкова бленуват. Но тук идва едни много важен въпрос -
Как ще се продължи родът?
Първопричината за съвкуплението е продължението на рода и популацията, т.е. раждането на деца (а получаването на удоволствие е просто второстепенна цел). Репродуктивната система ни е дадена за напълно конкретна цел. Хомосексуалистите правят този механизъм непълноценен от биологична гледна точка.
За хетеросексуалния мъж, който поради репродуктивни проблеми, трябва да се лиши от възможността да продължи рода, е изключително тежък удар, тежка психологическа травма. Докато хората с "различна ориентация" доброволно се отказват от естественото продължаване на рода, това ги устройва. Въпреки че така реално се погубват. Тук веднага повечето ще изкрещят, че те щели да си осиновяват деца. Тогава какво прокламираме - хората да си зарязват децата, за да могат други да ги осиновяват, защото не искат сами да си направят? Това не е ли престъпление?!
И другото, защо нищо неподозиращото дете, което бъде осиновено от двама мъже, няма да има право да има майка? С какво право то ще бъде лишено от майчината любов? То ще бъде лишено и от баща, когато две жени осиновяват дете. Затова няма как да приема подобни искания.
На този Прайд има искане престъпленията, породени от омраза да бъдат криминализирани. Тук съм съгласен. Само че доводът, който се дава със случая с младежа Михаил, който бе убит през 2008 г. в Борисовата градина в София, с мотива, че е хомосексуалист, малко не е удачен. Причината е, че за се дава като аргумент едно единствено убийство. По всяка вероятност има и други, които са пострадали по този признак, което е недопустимо. Но убийството си е убийство и това е достатъчно тежко наказание, независимо кой и по каква причина е убит. В селата има баби и дядовци, които гинат заради една мизерна пенсия. За тяхната смърт по-леко ли трябва да се наказва?
Какво ни бил пречил този парад, след като бил само веднъж годишно. Да, ама не. Всекидневно ни се насажда да "бъдем по-толерантни към различните". Дори на един музикално (политически) песен конкурс "Евровизия" преди няколко години пя, че дори и спечели брадата дама (Кончита Вурст).
Парадът е тиражиран всекидневно.
И това, със сигурност, не е случайно. А какво да кажем, че дори журналисти в медиите вече пишат дори със страх от това да не бъдат осъдени от някои правозащитни организации? Свободата на словото съществува само за тези, които защитават хомосексуалистите, другите са нетолерантни, дори хомофоби. Все повече се налага мнението, че хомосексуализмът е съвсем нормално явление. Стига се дотам, че хомосексуалистите дори са обградени с ореол на загадъчност, избраничество, необикновеност.
При масираната пропаганда на хомосексуализма ние, хетеросексуалните, вече се чувстваме едва ли не виновни, че сме такива. Не се сещаме даже, че имаме право да искаме зачитане на нашите ценности.
Засега хомосексуалистите говорят за толерантност. Но вече наближава времето, когато те активно ще започнат да притесняват и дискриминират хетеросексуалните. И това вече е видно. Наистина, всичко все още протича на местно ниво и рядко му се дава гласност. Но има организации, които се управляват от хомосексуалисти. За хора с традиционна ориентация е невъзможно да бъдат приети в тях. Все по-рядко може прочетем статия, която да изобличава и осъжда хомосексуализма. А дори да се появи такава, тя ще бъде последвана от силно възмущение от страна на "обвиняемите". И как иначе, та нали там ги обиждат, засягат техните чувства. Със сигурност следва и заплаха за завеждане на дело за нетолерантност, дискриминация и т.н. Всеки ден слушаме за нови думи, свързани с "новите полове". Разбираме дори, че вече имало и трети пол. Навлизат всякакви нови думи, използвани за хора, които имат полова роля, противоположна на тази по рождение.
В християнската антропология обаче не съществува понятието "трети пол".
Бракът, като съюз между мъж и жена, е установен от Бога още в рая. Виждайки, че не е добре за човека да бъде сам, Бог му е сътворил помощник, нему подобен (Битие 2:18). След като създал тази първа човешка двойка - мъж и жена, Господ ги благословил и казал: "Плодете се и множете се, пълнете земята" (Бит. 1:28).
От тук става ясно, че хората са сътворени мъже или жени. В Божия замисъл не съществува средно положение между тези два пола. Тъй като и мъжът, и жената са създадени по Божи образ, могат да творят и създават деца.
Семейството е много важно и скъпоценно за Бог. То не е нещо, което да консумираш за кратко време и след това да го смениш с друго. Според Библията, семейството е отражение на отношенията между Исус и Невястата. Чрез брачния завет мъжът и жената посвещават себе си един на друг, а след това стават една плът – както родените от Светия дух са едно с Бог. Освен за да създават и възпитават набожно потомство,
Бог събира мъжа и жената в семейство заради духовното воюване, защото ако един обръща в бяг 1000, двама ще обърнат 10 000 (Второзаконие 32:30) и ако един може да бъде победен, двама ще му се опрат (Еклисиаст 4:12).
Много от проблемите на семействата днес се коренят в егоизма. Затова Бог ни е призовал да се отричаме от егото, избирайки Неговата воля. Това с пълна сила важи за семейния живот.
Ще повторя, че всеки има право само за себе си да избира какъв да бъде, но нека не ми казва какъв да бъда аз, как да си възпитавам децата си и по какъв начин да реагирам, защото нали, уж, сме свободни хора!?
Честно казано, аз не се интересувам кой каква сексуална ориентация има. Във всичките ми контакти с хората аз не парадирам с това, че съм хетеросексуален, защото не мисля, че някой би трябвало да го интересува точно това. В крайна сметка, личният живот нали, уж, е личен. Или вече май стана обществен!?