„Нямаме проблем и тази година с вземането, преработката и доставянето на кръв по здравните заведения“, каза за Топновини по случай утрешния – 14 юни, Световен ден на безвъзмездното кръводаряване, д-р Николай Николов, ръководител „Блок по трансфузионна хематология“ на Националния център по трансфузионна хематология (НЦТХ).
Всички кръводарители ще получат благодарствен SMS. А на 30 юни т.г., по време на годишната Националната конференция, ще бъдат отличени и 10-те най-добри кръводарители у нас.
Д-р Николов смята, че кръводаряването в България е на нужното ниво, законодателството е изключително прецизно и е едно към едно с европейското. Но броя от 1000 души, дарили кръв, е по-малък от тази в други държави.
„Кръводаряването в различните страни е различно, но ние не сме на дъното, а сме някъде малко под средата“, твърди д-р Николов. Той е убеден, че у нас много се набляга на младежкия Червен кръст. По думите му, учениците непрекъснато са запознавани с цялата процедура, като се разяснява полезността на даряването на кръв при спасяването на живот и лекуването на много болести. Екипът на НЦТХ също непрекъснато имал посещения по фирми и предприятия.
По данни на Българската организация за доброволно кръводаряване, едва ¼ от кръводарителите у нас са доброволци, а останалата кръв се набавя чрез платени донори. Всеки ден най-малко 500 българи имат животоспасяваща нужда от кръв и кръвни продукти. Здрав човек на възраст между 18 и 65 години, по преценка на лекар, може да дари кръв.
Даряването е еднократно, количеството е до 450 мл, като жените могат да го направят четири пъти в годината, а мъжете – пет. Минимум два месеца трябва да е интервалът между две дарявания.
Най-разпространената кръвна група у нас е "А" – 44%, докато в световен мащаб тя е "0+" - 38%.
Добави коментар