• Снимки: Златина Петкова

Снимките, които виждате, са част от красивия лунен пейзаж на столичната улица „Въртопо“, на метри, от която живея самата аз. Позволявам си да споделя тази на пръв поглед лична история, защото считам, че подобни „забележителности“ има не само в моя квартал.

Паважът на тази част от ул.“Въртопо“, превърната в паркинг, изглежда като лунен пейзаж поне през последните 5 години. Всъщност, много е възможно да са и повече, но се съгласете, че е трудно човек да и спомня точната възраст на всяка една дупка, освен ако не си го е поставил за цел. Отчитам това като своя грешка и в бъдеще смятам да водя точна хронология на възникването на подобни градски "забележителности".

Не само това, предлагам да направим подробен и пълен пътеводител на софийските улици с вкус на швейцарско сирене, който да подарим на г-жа Фандъкова. Няма да е зле общината да разработи върху него стратегия за популяризиране на туризма на дупките. Мислите, че се шегувам? Защо? Париж е столица на любовта, Милано - на модата, Рим - вечен град, защо София да не популяризира своите дупки? 

Така и така явно е скъпо и не ги запълваме по 5, че и по 10 години, защо да не ни носят приходи? Пробваха преди време да садят в тях дървета, може и да ги оцветим в различни нюанси, да разкажем историите им. Хората създават арт инсталации, които издържат по месец, а ние си имаме дупки, които сигурно могат и нас да надживеят. 

Дупки с минало, че и с бъдеще. Влюбваш се, жениш се, ражда ти се дете, развеждаш се, сменяш работата, дома, града, връщаш се след 10 години и... дупката си стои. Къде другаде човек може да види такова нещо? Какви мостове на влюбените и градове на любовта могат да се съревновават с дупката на първата целувка, на романтичния танц, на счупения крак, на пукната за десети път гума и на какво ли още не? Може цял роман дори да се напише, но нека се съсредоточим върху нашия гид.

 

 

Нужна е само снимка с кратко и вълнуващо описание на всяка една дупка, за да знаят туристите какво ги очаква. Предлагам и вход за отделните улици, като тези с най-дълбоките и стари вдлъбнатини на асфалта следва, разбира се, да са и най-скъпи за посещение. На тях можем да изнесем и тенекии със сирене, което да продаваме - така ще популяризираме и местните млечни продукти и ще добавим и аромат към пейзажа, пък е и тематично. 

Предвид предстоящото ни европредседателство, сега е идеалният момент за реализацията на тази инициатива. Целият елит на стария континент ще може да се запознае отблизо с разнообразието от асфалтови вдлъбнатини, вкусове и аромати, които българската столица предлага и ще разкаже за видяното на своите сънародници, за да може след време официално да бъдем признати за Градът на вечните дупки.

Смятам, че е редно да се помисли сериозно по темата, а докато подготвяме пътеводителя, може просто да отидем пред Столична община със снимки на „най-красивите“ и стари дупки и с буца сирене, за да е ясно, че разсъждаваме в тази посока. Вместо да искаме те да дават пари за асфалт (пак от нашия джоб), ние им предлагаме как да напълнят бюджета, защото явно с дупките не се справят.

Накрая, една много лична молба, понеже миналата седмица в парка в квартал „Дружба“ изобразиха с ноти фрагмент от Одата на радостта, настоявам за петолиния от тел в дупките на ул. “Въртопо“, върху които също да е представено част от произведението на Бетовен. Все пак всички сме европейци, пък макар и все не дотам.

 

Реагирай на публикацията

  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0

Общество

Политика

Икономика

Закон и ред

Здраве

Култура

Образование

Свят

Спорт

Любопитно