Нова онлайн карта подтиква към садене на домати в градски градинки в София. Картата за градско земеделие е разработена от "Визия за София" на Софпроект към Столична община и е резултат от сътрудничеството на местната власт с гражданска инициатива за развитие на градско земеделие.

Четири работни групи към инициативата работят по издирване и проучване на потенциални терени за градско земеделие, като целта им е тази година да успеят да създадат една или две градини в столицата.

Градското земеделие е нещо, което е много широко разпространено в големите европейски и американски градове, обясни Диана Димитрова от инициативата "Горичка" за БНР.

"Това е една практика, в която градските хора, които са много заети с натоварения си и стресиран живот, всъщност намират убежище от този стрес в малки парцели, в които те отглеждат зеленчуци за лично ползване, правят го заедно с други хора, така че взаимно си помагат, празнуват празници заедно и въобще се създава една нова общност, в която хората правят нещо полезно, спортуват или правят някаква физическа активност, която е полезна и ги прави по-здрави. Те правят храна, която консумират. Целта не е производство на храна за търговска цел", коментира Димитрова.

Всички зеленчуци са подходящи за отглеждане, стига човек да положи необходимите усилия за отглеждането им, отбеляза Любомира Колчева от Фондация "ЕкоОбщност“.

"Това, за което трябва да се внимава, е на какъв тип почва може да се попадне при избор на даден терен, а ние все още сме в процес на търсене на терени и опитваме да намерим места, чиито собственици биха ги предоставили за такива цели, но това, което често срещаме с районни администрации или с хора, които научават за инициативата, е малко в дух "Вие сигурни ли сте, че нещо ще стане и ще може да се яде?“. Ако случайно почвата не е подходяща, има и други варианти като повдигнати лехи, може да се насипе почва. Отглеждането само по себе си не е нищо по-различно от това, което човек прави на село или на друго място", каза Колчева. 

Картата сама по себе си представлява резултат от едно дедуктивно търсене на такива терени, като сме заложили в тясна кореспонденция с гражданите критерии, по които да търсим, подчерта ландшафтният архитект Александър Петров.

"Част от критериите са климатични – повърхностни води, друга част от критериите са за трайно ползване на територията, засенчване, отдалеченост от масиви, отдалеченост от сгради. Всъщност реално на база на тези критерии сме извели пет класа. Изцяло математически е изготвена картата, тоест аз не съм ходил на нито един от тези терени на територията на Столична община. Има над 200 000 имота, което е невъзможно и просто сме насочили по тези критерии накъде може да се върви, кое е потенциално възможно", обясни Петров.

Реагирай на публикацията

  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0
  • 0

Общество

Политика

Икономика

Закон и ред

Здраве

Култура

Образование

Свят

Спорт

Любопитно