Няма кой да работи с децата с увреждания настанени в домове
Цяла сутрин тази песен огласяваше Центъра от семеен тип за деца със специални нужди в кв. „Надежда“. В деня на отворени врати в новия дом за 12 деца с различни уреждания, с тяхната надежда, светлина, усмивки и песни се запознаха и техните съседи.
Една от тях е Благойка Георгиева, която е родител на дете с увреждане. Тя беше дошла, за да покаже, че няма нищо против такива центрове да се строят в столичните квартали. Между блоковете, в среда еднаква със семейната. Както е в приказките- с двор, със собствена детска стая, със съседи и приятели.
„Знам колко е тежко отглеждането на такова дете с проблем. Радвам се че има такива домове за такива деца. За съжаление обаче хората са скептично настроени към тях. Допитвала съм се до мои съседи и тези, които не са информирани за децата с проблеми са лошо настроени, защото смятат, че тяхното дете може да прихване от тези болести. Защото все пак болните деца не са като здравите, но това не е заразно, напротив те са по-обичливи дори“, казва Благойка.
През месец май, когато официално беше открит центърът, тук семеен уют и подслон намира и 19- годишният Димитър Младенов. Той се е родил незрящ. Митко е израснал в Дом за деца „Петко Рачов Славейков“ и не познава родителите си. Неговото семейство винаги са били приятелите му, които никога не е вижда с очи, но е усещал със сърце.
„Тук съм от май месец. Чувствам се много добре. 12 души сме и вече си намерих приятели. Това място може да накара човек да се замисли и да се вземе в ръце и да действа в живота пълноценно, защото трябва да се научим да сме самостоятелни и да се справяме сами“, разказва Митко, докато един от най-добрите му приятели седи неотлъчно до него.
Новият дом на Митко и на неговите приятели е най-големият от този тип в столицата. В момента в града функционират още 7 такива- за деца, които не знаят какво е семейна топлина и подкрепа. Тук на смяна работят по двама души, които са денонощно до децата, тъй като някои от тях са с по-тежки здравословни проблеми и не могат да се обслужват сами. Голям обаче е проблемът, че работници за подобни центрове се намират трудно.
„За да работят с децата не е достатъчно само необходимото образование. В нашата професия е необходимо да работиш със сърце, да обичаш децата и да бъдеш съпричастен към съдбата им. От това обаче много хора се плашат“, обяснява директорът на Дирекция „Социални дейности“ Мина Владимирова.
По думите ѝ основна цел на тези центрове е да подкрепят децата и да им дадат възможност да живеят живот, който заслужава всяко едно дете- с игри, учебници, усмивки и приятели.
Освен 10 възпитатели в къщичката работят медицинска сестра и мъж, който поддържа дома.
„Той е единственият мъж в центъра и понякога дори върши ролята на бащата в семейството, особено за момчетата това е много важно“, споделя управителят на центъра Анелия Маринова.
Към момента още 9 такива къщички от семеен тип са готови. От тях 3 са преходни жилища и едно е защитено жилище за младежи в по-напреднала възраст. Кога ще бъдат отворени обаче не е ясно, тъй като липсата на желаещи да работят с децата се явява като огромен проблем.
„Ще бъде детска планета, най-красивата земя...“, продължи да oтеква докато се отдалечавахме от къщичката.
Последни новини
Фондация "Една от 8" пристига в Сливен
17:49, 29 апр 24 / Регионални новини
ЕРМ Запад и ТУ-Габрово ще си партнират в подготовката на специалисти за енергетиката
17:45, 29 апр 24 / Регионални новини
Много повече общуване в чужбина с A1 Roaming Revolution
13:41, 29 апр 24 / Свят
Добави коментар