История за един германец, една мечта и българската чалга
Мартин няма кръвна връзка с България. Майка му е датчанка, а баща му е германец. Все пак за себе си е установил, че Германия е родната му страна.
Влюбен е славянската култура и българския фолклор. Подолак казва, че може да танцува повече от 30 български хора. Научил се е в Копенхаген, където българските имигранти често организирали сбирки, на които пеели и танцували. Може би за да не забравят – те и техните деца, от къде са тръгнали и кои са всъщност.
Въпреки скандинавско-германския си произход Мартин твърди, че по душа се чувства славист (от славянознание и славистика, б.а.). „Не е кой знае какво да знаеш руски език – милиони хора по света го владеят. Искам да разширя познанията си за източноевропейската култура. Аз се виждам като славист, а когато си славист, трябва да знаеш поне два славянски езика“, казва Мартин Подолак.
И затова избрал да запише български език като избираем предмет в университета.
Пътешественикът
Мартин е гражданин на света. Той е обиколил всички държави в Западна Европа, пътувал е до Съединените американски щати, Русия, България, Турция, Гърция, Иран и до други държави в Близки изток.
Две години и половина е живял в малко градче близо до Москва. В руската столица си е изкарвал прехраната като е преподавал немски език. Мартин казва, че заплащането е било много добро – 40 евро на час.
Европеецът в българската реалност
В България е идвал три пъти. Настоящото му посещение е свързано с Международния летен семинар по български език и култура, който се провежда във Велико Търново. Негови организатори са Министерството на образованието и науката, Великотърновският университет “Св. св. Кирил и Методий" и общината.
В тазгодишното издание на форума са дошли студенти от 32 държави на три континента – Европа, Азия и Северна Америка.
Семинарът е продължил е 20 дни, а разходите за пътуването, нощувките и храната на Мартин са поети изцяло от българското Министерство на образованието и науката. МОН връчва всяка година по две стипендии за датчани, които изучават български език.
„В Дания не се наблюдава особен интерес към езика ви. Аз съм единственият, който се възползва от тези стипендии“, казва 37-годишният мъж.
По думите му Дания и България толкова се различават, че може да се каже, че нямат нищо общо. У нас хората били много отворени, вежливи и либерални, докато в северните страни са студени и по-негостоприемни.
„В България вежливостта няма край. Лесно се разговаря с хората. Тук се чувствам спокоен“, казва лингвистът.
За краткия си престой тук Мартин е успял да пообиколи и да разгледа държавата ни. Освен в София и Велико Търново, той е пътувал до Бургас и Варна.
„Дойдох в България с идеята да разбера доколко славянските народи си приличат. След престоя си в Русия мога да кажа, че разликата между руснаци и българи е огромна. Руснаците не са като българите. Езиците са близки, но не чак толкова. Повече ми харесва България, защото тук хората са по-добри“.
Чалгата и българският фолклор
Прави му впечатление, че у нас почти всички могат да играят хоро, докато в Дания не познават народните си танци. Датчаните постепенно забравят фолклора си, който бива заместван от по-модерна музика.
Понеже владее добре български език е научил и за българската чалга, която по думите му е нещо като модерната западна музика, но по балкански образец.
„Не харесвам и чалгата. Бих могъл веднъж в годината да се напия на такава музика, но само толкова. По Черноморието ви не се чува друго“, обясни Мартин.
Според него текстовете на чалга парчетата са написани за хора с много нисък морал и интелектуални възможности.
„Не съм против турската или арабската музика. Не, напротив, но това няма общо с корените на българския фолклор - той не е ориенталски“, допълва немецът.
По думите му никъде по света животът не е перфектен. И в Русия не бил перфектен. Направило му впечатление, че полицаите в Москва били далеч по-нагли и корумпирани от колегите им в София, което почти звучи като комплимент.
Друга отрицателна черта на българите според Мартин е, че са непоправими материалисти.
„Ако нямаш „Мерцедес“, в България ти си нищо. Нямаш ли пари, не те взимат на сериозно“, или поне с такова впечатление е останал от наблюденията си над взаимоотношенията между българите.
Обикновена мечта на един обикновен човек
Мартин Подолак мечтае да открие държавата, която да нарече свой дом. Мечтае и да срещне „правилната жена“, с която да го сподели.
„Още не съм ги открил. Бих се радвал да остана в България – тук жените са много красиви. Може би ще бъде България, но ми трябва още малко време“, казва 37-годишният немец.
Съветът на Мартин към нас е да използваме ресурсите, с които разполагаме. Според него е за да се случи това е нужна добра воля и много труд.
„Надявам се България някой ден да настигне западноевропейските държави. Не знам как пожеланието ми към вас ще се осъществи, защото съм филолог, а не пророк. До тогава се опитайте да се наслаждавате малко повече на живота. Обръщайте повече внимание на това, което имате, а не на онова, което ви липсва“.
Още от „Любопитно“
Последни новини
Фондация "Една от 8" пристига в Сливен
17:49, 29 апр 24 / Регионални новини
ЕРМ Запад и ТУ-Габрово ще си партнират в подготовката на специалисти за енергетиката
17:45, 29 апр 24 / Регионални новини
Много повече общуване в чужбина с A1 Roaming Revolution
13:41, 29 апр 24 / Свят
Добави коментар