Педагогиката измести правото от третото място за най-желана специалност
В новото си издание рейтинговата система сравнява 51 висши училища в рамките на 52 професионални направления. Добрата новина е, че всички индикатори за връзката на висшето образование с пазара на труда се подобряват, обясни Георги Стойчев от Консорциум "ИОО-МБМД-С".
Правото вече не е третата най-желана специалност от кандидат-студентите, като тя е изместена от педагогическите науки, обяви Стойчев. Той добави, че безработицата при младите висшисти е 3,7% и е най-ниска в сравнение с другите групи в обществото. Един от проблемите обаче остава – всеки втори, завършил висше образование, работи в професионални сектори, за които не се изисква диплома. Всеки четвърти висшист у нас не се осигурява според данните на рейтинговата система.
„Ако искаме да променим тази картина, трябва да променим структурата. Има дисбаланси на разпределението на студентите по професионални направления. Има такива, в които има баланс между търсенето и предлагането - здравеопазването, ИТ секторът. Там безработицата е ниска, а реализацията сред завършилите е над 2/3. На другия полюс, на който има свръхпроизводство на кадри, са специалностите, икономика и администрация“, обясни Стойчев.
По думите му едва един от петима завършили Туризъм намира реализация по специалност, за която се изисква висше образование. Картината при икономическите специалности е подобна – 2/3 от дипломираните студенти не могат да се реализират.
Зам.-министърът на образованието Николай Денков заяви, че броят на кандидат-студентите намалява тази година – тенденция, която според него ще продължи и през следващите няколко години. Той подчерта необходимостта от закриването на специалности, които не показват добри резултати за качеството на обучение и реализацията на завършилите. Според него решението е във фокусиране на средствата на университетите към направления, в които има дефицит на кадри.
„Ние поставяме правила, съгласно които висшите училища трябва да се ограничат до финансиране на тези специалности, които са важни за пазара на труда. Втората мярка, която сме предложили като промени в Закона за висшето образование, е Министерството на образованието да може да спира приема и да го намалява в направления, които не показват добри резултати за качеството и реализацията на студентите.
Другото ни предложение е целевото финансиране за приоритетните специалности – инженерни, математически, природни науки, защото има липса на интерес“, заяви Денков.
За сравнение той обясни, че студентите, които следват математика в Европа са средно 4%. В България те са едва 0,4%. Според данните на рейтинговата система за тази година най-високи доходи сред висшистите регистрират работещите в ИТ сектора. Компютърните специалисти се осигуряват средно на 2000 лв., посочват експертите.
Добави коментар