Изтезаваха жестоко политически затворници в Мианмар 2 дни преди изборите

10:21, 17 ное 15 / Свят 25 326 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
Двама политически затворници, студентите Си Ту Миан и Со Хлайн, са пребити жестоко и лишени от вода в затвора Мин Гиан в Мианмар само два дни преди първите демократични избори в страната, съобщи Помощна асоциация за политическите затворници в Бирма (днешен Мианмар). Мъченията на надзирателите започнали след като младежите решили да се включат в гладната стачка на свои връстници, също лишени от свобода по политически причини, но в друг затвор.

След изборите студентите се опитали да отнесат случая с мъчението им в съда, но съдията прекратил делото с обяснения, че не останало време да бъдат изслушани по въпроса.

112 са политическите затворници в Мианмар към момента, съобщава най-новият месечен доклад на  Помощната асоциация. 486 активисти, сред които десетки студенти, ще бъдат съдени за изразяване на несъгласие с управляващата партия Съюз за солидарност и развитие (ССР). Тя се подкрепя от армията.

През октомври са арестувани общо 10 души за протестни действия, като сред тях са и двама млади Фейсбук активисти. 10 от затворниците са в критично здравословно състояние, съобщава още докладът.

Припомняме, че от пет десетилетия Мианмар е под военна диктатура. И в последните години страната продължава да е жертва на конфликти и насилие между правителствената армия и етнически бунтовници.

Помощната асоциация от години лобира за правата на лишените от свобода по политически причини и дава светлина върху задържането и репресиране на граждани, дръзнали да се противопоставят на военните.

Голяма част от оцелелите от най-дългата гражданска война, продължила повече от 60 години, до днес бягат към 10-те бежански лагера в съседен Тайланд. ''Градовете'' на бегълците са разположени по цялата дължина на границата със страната на усмивките. Общо над 120 хиляди души са намерили спасение там, след идването на власт на военната хунта през 1962 г.

Хунтата разрушава живота на милиони семейства. Жителите на богатата на природни ресурси страна, особено малцинствата, живеят в крайна бедност. Те ежедневно понасят жестокостта на военните формирования и сепаратистките групи.

„Бях затворена 6 години в тясна килия. Нищо не знаех за близките ми. Отваряха решетките по 15 минути на ден. Измъчваха ме с безсъние и с унижения'', разказа бившата политическа затворничка Кин Чо Минт, популярна като Зулу.

Днес тя е едно от основните лица в Помощната асоциация за политически затворници в Бирма и прави всичко възможно да лобира за свободата на сънародниците си зад решетките. През 1998 г. Зулу е задържана и осъдена на 10 години затвор за това, че се включва в протеста на студентите през 1990 г. срещу управляващата военна хунта. Пращат я в ''Инсейн'', огромен затвор, известен с жестоките мъчения върху затворниците. Зулу не излежава цялата си присъда, заради международния отзвук и помощна на  неправителствени организации като ''Амнести Интернешънъл''.

В самото начало на 90-те години на 20 век режимът на У Не Вин се саморазправя с кървави репресии и арести на всеки дръзнал да се противопостави на режима му, включително и с Националната лига за демокрация. Нейният лидер, нобеловата лауретка Аун Сан Су Джи, се превърна в герой и въплъщение на мечтите на страната за демократични реформи. Хунтата отказва да й предаде властта, въпреки победата й на изборите през 1990 г.  Су Джи прекара повече от 15 години в домашен арест.

Припомняме, че търпението й бе възнаградено този месец на първите свободни парламентарните избори рт  от четвърт век насам. Нейната партия Национална лига за демокрация (NLD) спечели със 77,3% от гласовете.

Спомняйки си миналото, екипът на нобеловата лауреатка не бърза да се радва. ''Този път, макар, че сме изключително доволни от победата, се притесняваме, че историята може да се повтори. Не вярваме, че преходът ще е 100% гладък'', каза на влизане в парламента днес говорителят на Су Джи, предаде британският вестник „Дъ Гардиън''.

Мандатът на сегеашното правителстово ще изтече чак в края на март 2016 г., уточнява китайският новинарски сайт Xinhuanet.com.



Статията е съставена благодарение на програмата ''Малцинствените реалности в новините 2013-2016'' на британската неправителствена организация ''Minority Rights Group'' и българската ''Джендър проект в България''. Петя Коленцова е журналист, участвал в програмата.

 

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама