Престъпността в България се подмладява, етнизира и интелектуализира
11:25, 04 дек 15 / Политика
25
484
Шрифт:
Тя очерта процесите като посочи, че най-много престъпления извършват гражданите между 18 и 30 години; етнизирането пък засяга всички групи в обществото, но процесът е най-изявен при ромите. Друга характеристика е интелектуализирането на престъпността – все повече образовани, включително и високообразовани хора извършват престъпления. Те са се „специализирали“ основно в документите и компютърните такива. Престъпността в България също така отдавна е организирана, но има и регионални особености.
Проф. Шопова направи кратка историческа справка за първите стъпки на криминологичната наука, както и за началото на работата по нея в България. То е поставено от д-р Кръстю Раковски, племенник на бележития български революционер и борец за Освобождението на България от турско робство Георги Стойков (Сава) Раковски.
Тя запозна слушателите си и с развитието на криминологията в страната ни, със създаването и закриването на звена, работещи по тези теми. Първата група от събития е станала през 60-те години на ХХ век, а втората – след 1990 година. От тогава по криминологични теми в страната се работи само в университетите и в някои неправителствени организации.
1990 година е преломна и за ръста на престъпността. По време на лекцията беше изнесена информация, че преди това България е била с най-ниско ниво на престъпност в цяла Източна Европа, което е предизвиквало възхищението на работещите по проблемите й чужди специалисти.
След 1990 година се бележи рязък ръст в престъпността, като най-много стават посегателствата над собствеността – около 90% от всички. Голямо увеличение има и в броя на престъпленията срещу личността. Рязко се увеличават и грабежите, в това число въоръжените. Също така, след тази година, българсктата престъпност става част от трансграничната.
Най-тежките години по отношение брой на извършените престъпления са 1992, 1993 и 1997 г., като през последната положението е било най-зле. След 2001 г. престъпността остава на едно относително стабилно ниво. Причините за нея пък са бедността и безработицата.
През 1993 година се е наблюдавала и парализа в работата на правораздавателната система, която с времето е преодоляна и днес състоянието й е добро, каза още проф. Петя Шопова. Тя изтъкна, че има ръст в наказаната престъпност. През годините обаче остават проблемите с разкриваемостта. В това отношение трябва да се работи за по-добрата подготовка и оборудване на органите и институциите, в чиито задължения влиза борбата с престъпността, смята проф. Шопова.
Тя коментира, че е необходима единна и национална политика в това отношение. Въпреки моного говорене по темата още от подготовката на сега действащата Конституция до днес, това не се е случило, стана ясно по време на лекцията. Всяко правителство след 1990 година приема програми и стратегии за борба с престъпността, но между тях липсва приемственост.
Проф. Шопова посочи добри практики от чуждия опит, както и необходимостта от създаването на единен орган с различни секции за борба с престъпността в България.
Криминологията е наука, която изследва престъпността като социално явление, личността на престъпника, механизма на престъпното поведение и анализира тенденциите на престъпността. Тя също така дава рецепти, как да се управляват тези процеси – да има превенция и контрол на престъпността, т.е. как да бъдат предпазени гражданите от нея.
Важен акцент на криминологичната политика е да бъде национална, т.е. органите, от които зависи – Народното събрание и политическите сили, представени в него, да имат общо разбиране за нея. Тя се състои от две части – наказателна политика и такава по превенция.
За да има успех, правителствата трябва едно след друто да следват тази политика, регионалните власти да бъдат включени в нея, както и общинските съвети, за да усещат гражданите, че има контрол върху престъпността и хората могат да бъдат спокойни, обясни за Topnovini.bg проф. Петя Шопова.
Добави коментар