Отчитат огромен прогрес при децата от центровете за настаняване от семеен тип в Добрич

14:02, 10 дек 15 25 291 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
Огромен прогрес при децата, които са изведени от домове за деца с умствена изостаналост и настанени в Центровете за настаняване от семеен тип в Добрич бяха отчетени на провеждащият се днес форум за представена на успехите на новите социални услуги, организиран от фондация „Лумос“. В него участваха зам.-областниятн управител Ивайло Манушев, социалният антрополог Харлан Александров и председателят на „Лумос“ Стефан Недялков.

Дейността на центровете бе представена от директора им Юлия Върбанова. Тя сподели, че тук децата са настанявани поетапно, тъй като трудно свикват със средата, което се е оказало удачно.

В центровете в Добрич са настанени 48 деца и младежи, от които 27 младежи и 21 деца. Голяма част от тях са от областта и вече има случаи, когато родители, които преди изобщо не са ги търсили, изявяват желание да ги виждат. Ученици в Помощното училище „Д.р Петър Берон“ са 25 деца. От тях 9 посещават часовете всеки ден, а останалите ползват грижата на ресурсните учители.

Като пример за огромния напредък на децата, Юлия Върбанова посочи, че в началото едно дете  се е хранело със сонда, а друго е било на двойно пасирана храна, 24 са били на пасирана. Сега няма деца на сонда или двойно пасирана храна, а броят на тези, които се хранят с пасирана храна, е намалял от 24 на 13. Тя даде препоръка към институциите да се промени методиката за числеността на персонала в подобни институции. „Когато искаме качествени грижи, държавата трябва да даде пари за това“, сподели тя.

За напредъка на децата, настанени в един от центровете, разказа  Виолета Луканова. С вълнение тя сподели за удивителния прогрес на децата и младежите в къща №2 от ЦНСТ. „В началото само ги къпехме, обличахме и хранехме. Дори не знаехме дали разбират, това, което им говорим“, сподели тя. И добави, че, за да работиш с такива деца, да ги приемеш, трябва много да харесваш работата си. С помощта на фондация „Лумос“ екипът е разбрал, че децата имат нужда и от разбиране, да се почувстват важни, главни герои. Децата в къщата не могат да говорят, но постоянно се усмихват. В началото те гледали с празни очи, били постоянно с наведени глави. Сега картината е коренно променена, но всичко се постига с много търпение и екипна работа, и най-вече с вяра в техните възможности. Момиче, което не може да говори е започнало да си тананика „Зайченцето бяло“. „33-годишно дете, което само повтаряше думи, вече прави прости изречения и пее песни, като за всеки от екипа има различна песничка“, разказа Луканова. Незрящият 29-годишен Николай се е научил да се храни сам. Прави опити и да върви. Вече някои сами се обличат, дори искат да помагат на персонала. „Дарявайте децата с вяра и подкрепа. Те със сигурност ще ви се отблагодарят“, сподели Виолета Луканова.

„Институциите отрязват част от живота на тези деца и спират развитието им, но, когато се върне грижата и любовта на обществото, когато бъде създадена подходяща среда, те разцъфтяват, макар и с огромно закъснение“, коментира Харлан Александров.

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама