Нови промени в съдебния закон. Минимална заплата за отстранен магистрат и редакции в частта за прокуратурата
В окончателния проект има някои редакции в частта за правомощията на главния прокурор, проверките за почтеност на магистратите, съдийското самоуправление и отпадане на анонимните сигнали. До промените се стигна след няколко заседания на Съвета за реформа, на които беше обсъден първоначално публикувания проект на ЗСВ. Приети са и част от възраженията, които бяха изказани на заседанието на Висшия съдебен съвет на 14 май, което бе посветено изцяло на ремонта на съдебния закон.
Отстраняване от длъжност
Отстраняването от длъжност на съдии, прокурори и следователи заради наказателни производства се превърна в голям проблем, защото, макар и временно, то продължава за неопределен период от време, през който магистратите стоят без доходи, без осигуровки и без възможност за ефективна съдебна защита. По този въпрос вече е сезиран и Конституционният съд.
Вероятно заради това в проекта за изменения на ЗСВ тези текстове търпят сериозна промяна. Най-напред се предвижда да има срок за отстраняването – не повече от година и половина, през който период магистратите ще получават минимална работна заплата. Самото отстраняване става по предложение на главния прокурор, което трябва да бъде мотивирано. Ако има промяна на обстоятелствата временно отстраненият съдия, прокурор или следовател може да поиска от съответната колегия на Висшия съдебен съвет с решение да го възстанови на заеманата длъжност, а отказът подлежи на обжалване по реда на АПК.
Ако магистратът бъде оправдан, то той ще си получи възнаграждението, което му се е следвало през временното отстраняване като се приспаднат сумите от минималната заплата, която е вземал. Ако пък бъде осъден с влязъл в сила съдебен акт, то тогава той ще трябва да върне това, което е получавал през периода на отстраняването си.
Намален е и срокът за отстраняване при образувано дисциплинарно производство от 6 на 3 месеца.
Същевременно остава текстът, според който при висяща дисциплинарка, магистратът не може да напусне системата. За това едва ли не насила държане на работа също е сезиран КС.
Прокуратура
В първоначалния вариант за изменения бе предвидено главният прокурор лично или чрез определени от него прокурори извършва ревизии и проверки и контролира работата на всички прокурори и следователи.
Сега въпросният текст е редактиран и изглежда по следния начин: "Главният прокурор ръководи контролната дейност в прокуратурата, която има за цел да обезпечи точното и еднакво прилагане на законите от прокурорите и следователите и да осигури: получаване на актуална информация за организационното състояние на прокуратурите и за работата на прокурорите и следователите; установяване на пропуски и нарушения в дейността и основанията за предприемане на съответни организационни и/или дисциплинарни мерки; обективна оценка за работата и предпоставки за поощрение; установяване на добри практики; изпълнение на приоритетите в дейността на прокуратурата."
Още един текст е редактиран в частта за прокуратурата. Беше предвидено следното: "Административните ръководители на апелативните и окръжните прокуратури лично или чрез определени от тях прокурори извършват ревизии и проверки и контролират работата на прокурорите и следователите в по-ниските по степен прокуратури."
Сега се предлага вариантът: "Административните ръководители на апелативните и окръжните прокуратури ръководят контролната дейност в районите си, която има за цел да осигури: 1. получаване на актуална информация за организационното състояние на прокуратурите от района и за работата на прокурорите и следователите в тях; 2. установяване на пропуски и нарушения в дейността и основанията за предприемане на съответни организационни или дисциплинарни мерки; 3. обективна оценка за работата и предпоставки за поощрение."
В окончателния проект изрично е записано, че устни разпореждания и указания във връзка с работата по делата и преписките на прокурорите са недопустими.
Остава текстът, според който в определените със закон случаи прокурор от по-горестоящата прокуратура може да извършва действия, включени в компетентността на прокурорите от по–ниските по степен прокуратури, и мотивирано и писмено да спира, отменя или изменя актовете им. А при отмяна на прокурорски акт могат да се дават само писмени и мотивирани указания относно прилагането на закона, без да се засяга вътрешното убеждение на прокурора.
Предварителните проверки остават. Само им се слага срок – до два месеца, а при необходимост еднократно могат да бъдат удължени с още един. Прокурорът трябва да се произнесе по материалите от проверката в срок до един месец от получаването им.
Едно от възраженията на членовете на ВСС беше по отношение на текста, който предвижда да се командироват прокурори от по-високо ниво в по-ниско. Това е отпаднало.
Но прави впечатление, че се връща фигурата на младшия следовател, който след това ще бъде назначават в съответния следствен отдел към окръжна прокуратура.
Кой къде се връща на работа
Известно е, че от години се води спор и се правят опити инспектори и членове на ВСС, след изтичане на мандата им, да се върнат на работа в системата на по-висока длъжност. В първоначалния проект този въпрос бе уреден само за инспекторите – предвидено бе те да се връщат на заеманата преди избора или на друга, равна по степен.
Сега това изискване вече се отнася не само до съдебните ревизори, но и до кадровиците. Те ще бъдат и атестирани като ще получават оценка за дейността си по методика, утвърдена от пленума на ВСС.
Същевременно за административните ръководители изрично е разписано да се върнат на работа на мястото, на което са били преди избора им за началници.
Съдийско самоуправление
На заседанието на ВСС на 14 май тримата големи единодушно възразиха срещу някои текстове в проекта, отнасящи се до съдийското самоуправление. Те не бяха съгласни една трета от състава на съдиите да може да свиква общо събрание, което да решава въпроси, свързани с организацията на дейността на съответния съда и неговата администрация.
В окончателния проект е отпаднала възможността една трета от състава на съда да иска свикване на общо събрание, което да реши въпроси, свързани с дейността на администрацията. Това няма да могат съдилищата на всички нива, с изключение на ВКС и ВАС, където е останал текстът, според който Пленумът може да решава тези въпроси.
Иначе за всички ще важи правилото общото събрание да може да приема правила за вътрешната организация на съда.
Едно от правомощията на председателите обаче е да одобрява щатното разписание на администрацията на съда, след обсъждането му от общото събрание.
Иначе общите събрания ще могат да номинират председатели, да изслушва кандидатите за административната длъжност и да дава становища за тях, да изслушва и да си казва мнението за предложените от началника заместници, да определя броя и съставите на отделенията, ако има такива, както и тяхната специализация по материя; да дава мнения по искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления, засягащи дейността на съда; да обсъжда и приема всяка година доклада на председателя за дейността на органа, а в случай, е не го приеме, шефът прави корекции и отново го внася за дебат; да дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на съдилищата.
Командированите магистрати могат да присъстват и да участват в дискусията на общите събрания, но няма да имат право на глас. Такова право ще имат само на общите събрания на органа, от който са командировани.
И една бележка – отпада изискването командироването на магистрати да се съгласува с административния ръководител на органа, в който работят.
Пленумите на ВКС и ВАС също ще могат да номиниран председатели и да ги изслушват, да предлагат председатели на отделения, да определя натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на съдиите от ВКС и ВАС, на тези от тях, които са натоварени с осъществяването на организационни функции, както и в случай на предписание на здравните органи. Пленумите на ВКС и ВАС ще могат и да изразяват становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя, по направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите.
Инспекторат на ВСС
В проекта остава възможността за назначаване на експерти в ИВСС с икономическо образование, които да участват в извършването на проверки за почтеност и конфликт на интереси на магистратите.
В проекта е запазена разпоредбата за това какъв е предметът на проверка на съдия, прокурор или следовател за конфликт на интереси – това е установяване на достатъчно данни за наличието на частен интерес при изпълняване на конкретните служебни функции на лицето.
Има редакция в текста за проверката за почтеност: "Предмет на проверката за почтеност на съдия, прокурор или следовател е установяването дали лицето приема материални или нематериални облаги извън рамките на закона, независимо от естеството им, които могат да поставят под съмнение неговата независимост и безпристрастност."
И още няколко изменения в тази част: "Предмет на проверката за независимост на съдия, прокурор или следовател е установяването дали при изпълнение на служебните си задължения лицето упражнява или се поддава на натиск, заплахи, стимули, преки или косвени влияния от представители на публична власт или частно влияние, вътрешни или външни за съдебната система."
Не на последно място: "Предмет на проверката за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт е установяването дали поведението на лицето е в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие и дали действията му компрометират честта на съдията, прокурора или следователя в професията и обществото."
От проекта е отпаднала възможността за стартиране на ревизия на магистрат по анонимен сигнал. Напротив, авторите трябва да изпишат трите си имена, но все пак са предвидени редица гаранции за тяхната защита. Една от тях е например, ако бъдат уволнени, тормозени или им бъде оказван друг натиск, да могат да получат обезщетение за това.
Отпаднало е изискването почтеността на експертите в ИВСС да се изследва с полиграф.
Конкурси
Има промяна и за свободните бройки за външен конкурс. В момента те са до 20 на сто, в проекта е залегнало да е до 10 на сто.
Първоначално бе предвидено ВСС да определя не по-малко от 70 на сто от броя на свободните длъжности към датата на обявяване на конкурса повишаване за всеки отделен орган на съдебната власт. Сега е променено на не по-малко от 80 на сто.
Запазва се идеята конкурсната комисия да е петчленна, в която да влизат член на съответната колегия на ВСС, представител на научните среди и трима действащи магистрати. Членовете на конкурсните комисии, които са си действащи магистрати, ще бъдат излъчвани от съответните общи събрания, а измежду тях ВСС чрез жребий ще определи кой в коя комисия и кога да влиза. Те ще бъдат с мандат от три години и ще могат бъдат предлагани от общите събрания повече от веднъж.
Конкурсът за повишаване и преместване ще бъде по документи, запазва се предложението за изпит, когато съдия иска да стане прокурор и обратно.
Атестиране
Магистратите от върховните нива няма да подлежат на атестиране. Иначе ще има периодично такова и извънредно.
Извънредното е когато съдия, прокурор или следовател участва в конкурс за повишаване или преместване в длъжност на върховно ниво, когато участва в процедура за избор на административен ръководител, по предложение на ИВСС след извършена проверка и направени отрицателни констатации за работата на проверявания съдия, прокурор или следовател.
Прави впечатление текстът за следователите. Като такъв може да бъде назначено лице, което поне 2 години и 9 месеца има стаж като младши следовател. А до придобиване на изискуемия стаж от 8 години възнаграждението му е приравнено на това на съдия в районен съд.
И още – в проекта е казано, че длъжностите административен ръководител на съд и прокуратура могат да се заемат не повече от два мандата в един и същ орган на съдебната власт.
Командироване
До 6 месеца в рамките на една година може да бъде командирован магистрат, а без негово съгласие – до 3 месеца. Прието е искането на част от ВСС да има командироване ад хок – за конкретно дело: "При невъзможност за формиране на състав за разглеждане на дело се командироват съдии, избрани по общите правила на този член, за разглеждане на конкретното дело до приключването му на съответната инстанция при спазване на принципа на случайния подбор при електронно разпределение."
Командированият съдия, прокурор или следовател не може да участва в събранията на прокурорите и следователите, съответно в пленума на ВКС и ВАС.
Командироването се извършва след преценка за притежавания ранг за длъжността, професионален стаж и опит, оценка от атестация и становище от прекия административен ръководител. За всяко командироване се издава заповед с мотиви за наличие на служебна необходимост. Преди обаче временно да се премести на другата длъжност, съдията трябва да приключи възложените му дела в съда, в който работи, като си изпише делата. Съдията се освобождава от разглеждане на нови дела един месец преди края на командироването му.
И други промени
Долната възрастова граница на съдебните заседатели е променена – намалена е от 25 на 21 години. Мандатът им ще бъде три, а не пет години и то до два в един съд.
Съдебните помощници пък ще могат да изготвят проекти на съдебни актове, с изключение на такива по същество.
От изискванията към кандидатите за председатели на ВКС и ВАС и главния прокурор е отпаднало това за "преданост към върховенството на правото: с принос за утвърждаването на правовата държава", каквото беше предвидено в първоначалния вариант на проекта.
Запазва се и една положителна промяна, която е в съответствие с практиката на Съда в Страсбург и ВАС – членове на ВСС няма да могат да бъдат хем вносители на предложения за образуване на дисциплинарни производства, хем членове на състава, хем после да гласуват. Отнето е правомощието им да внасят предложения, така ще могат само да участват в съставите и после да гласуват.
Предвидено е в 7-дневен срок от образуване на дисциплинарното производство съответната колегия на ВСС на принципа на случайния подбор за разпределението на делата определя измежду членовете си тричленен дисциплинарен състав и председател на състава, който е и докладчик.
Според преходните разпоредби до 1 януари 2017 г. главният инспектор в ИВСС утвърждава образци на декларация за имущество и интереси и на декларация за промяна в декларирани обстоятелства, както и образец на сигнал. Новите задължения за магистратите да обявяват цялото си имане и новите правомощия на ИВСС влизат в сила от 1 януари 2017 г.
С преходна разпоредба се променя и ДОПК, като се създава чл. 163а, който да гласи: "Публичните вземания, установени от органите на съдебната власт в полза на бюджета може да се възлагат за събиране на държавен съдебен изпълнител по реда на ДОПК." Т.е. вече не само частните съдебни изпълнители ще могат да събират вземанията на съдебната система, но и държавните. А те са за милиони.
Още от „Политика“
По-добре за страната ни е да има правителство в сегашния формат на парламента
19:59, 20 мар 24 /
Законопроектът на Борисов и Пеевски за граничната сигурност е пиар и популизъм
16:39, 14 мар 24 /
За Турски поток и изгубената пътна карта
08:27, 08 мар 24 /
Съдебната система е овладяна и в немалка част обслужва организираната престъпност
07:15, 24 фев 24 /Последни новини
Фондация "Една от 8" пристига в Сливен
17:49, 29 апр 24 / Регионални новини
ЕРМ Запад и ТУ-Габрово ще си партнират в подготовката на специалисти за енергетиката
17:45, 29 апр 24 / Регионални новини
Много повече общуване в чужбина с A1 Roaming Revolution
13:41, 29 апр 24 / Свят
Добави коментар