Световноизвестната хореографка Мари Шуинар за първи път във Варна
„Следобедът на един фавн“ обединява в себе си едни от най-големите постижения в европейската модерна култура. Това е заглавието на известната символистична поема на френския автор Стефан Маларме. Тя описва чувствените усещания на един фавн - митично същество, полу човек, полу животинско създание, бог на горите и полята, което се събужда от сън и в унес разказва за срещите си с нимфи. Със „Следобедът на един фавн“ Маларме сбъдва мечтата си да създаде театрална поема. Нейната музикалност вдъхновява Дебюси за неговия прелюд със същото име от 1894 г. През 1912 г. руският хореограф и танцьор Вацлав Нижински създава по нея първата си авторска миниатюра за авангардния „Балет Рус“ в Париж. Тя произвежда истински шок за френската културна среда. Неговите чувствени и еротични движения придават напълно нова експресивност на тялото, което излъчва сурова и животинска енергия в танц, дръзко скъсващ с класическия балет.
„Пролетно тайнство“ има не по-малко значима история. Премиерата на балета се състои през 1913 г., като Нижински създава хореография по новаторската музика на Игор Странвински. Стравински и художникът и сценограф Николай Рьорих сътворяват либретото на балета. То отпраща към Древна Русия. За да се събудят силите на природата при настъпващата пролет, старейшините на едно племе решават да се принесе в жертва млада жена. В своя жертвен ритуал тя трябва да танцува до смърт и така да придаде жизнената си енергия на земята. В първото представление на балета неговата примитивна енергия и ексцесивни тела, които отхвърлят всякакви предписания на балетните позиции, се възприемат като скандал. Не след дълго той обаче се превръща е една от най-знаменитите и революционни творби в танца, която въвежда идеите на модернизма.
„Моята изходна точка винаги е било тялото, особено тишината и дъхът, които са „невидимата“ есенция на живота. В началото на всяка нова работа стои неизменно това, което наричам „мистерия“, една непозната пулсация и вълна, която напълно ме завладява. Работата ми се състои в усилието да уловя тази първична вълна, в някакъв смисъл да я настроя и подредя във времето и пространството в подобаваща й структура и форма “, казва съвременната канадската хореографка Мари Шуинар. В „Следобедът на един фавн“ тя съхранява духа на големия Нижински. Изследва снимки на негови произведения и в собствената си хореография запазва характерните плоски профили, излезли сякаш от фрески и барелефи от античността на Египет и Гърция. На сцената оживява един фавн, идващ от архаични времена. Седемте нимфи от хореографията на Нижински, тук са символизирани от светлините на седем прожектора.
За разлика от повечето нови версии на „Пролетно тайнство“, Шуинар композира сценичното движение около множество солови изпълнения в опит да пробуди чрез силови движения мистерията и виталността във всеки един от танцьорите. Изоставяйки оригиналния сюжет, танцът на полуголите тела се превръща в тържествуване на първичната енергия в човека - източник на живота. „В моето „Пролетно тайнство“ не разказвам история, няма развитие, причина и следствие. Има само синхрон. Като че ли се връщам в момента веднага след появата на живота. Представлението е разкриване на този момент. Имам чувството, че преди него е имало изключителна експлозия на светлина, някакво рязко просветване“, казва тя.
„Следобедът на един фавн“ и „Пролетно тайнство“ ще бъдат показани тази вечер от 20,30 ч. на основна сцена в ДТ „Стоян Бъчваров“.
Последни новини
Фондация "Една от 8" пристига в Сливен
17:49, 29 апр 24 / Регионални новини
ЕРМ Запад и ТУ-Габрово ще си партнират в подготовката на специалисти за енергетиката
17:45, 29 апр 24 / Регионални новини
Много повече общуване в чужбина с A1 Roaming Revolution
13:41, 29 апр 24 / Свят
Добави коментар