Брекзит е факт. Какво следва за Германия, Франция и Скандинавските страни?
Германия се готви отново да спасява Европа
Логично един анализ за бъдещето на Европа винаги започва от Германия. Не само по исторически причини, породени от прекалената активност на страната в започването на Първата и Втората световна война, но най-вече заради факта, че това е най-силната икономика в Европейския съюз.
Именно заради това германските управляващи обявиха, че могат да издържат на всякакви финансови сътресения в следващите няколко седмици. Не се подминава и друго – бизнес отношенията между двете страни трудно ще бъдат прекъснати, тъй като Великобритания е трета по внос на продукти от Германия. Само че политиката е нещо различно и Брекзит може да промени това партньорство.
Голямото притеснение за Германия е очакваната вълна от настроения против Европейския съюз на всички членки на блока. Тази тенденция се очаква да бъде най-силна във Франция и Холандия. А така десетилетия на интеграция могат да бъдат разрушени само за няколко години.
Въпросът пред Германия е дали може да поеме не само финансовата, но и политическата отговорност за бъдещето на Европа. Очаква се страната да инициира Брюксел в провеждането на кампания за обединение на населението на Стария континент. А след това пък самите германци най-вероятно ще поискат да играят централната роля във взимането на всички важни решения.
Към момента Германия се справя с тази си роля. Тя изкара буквално на плещите си 4 големи предизвикателства - глобалната финансова криза, гръцкото спасяване от банкрут, беше балансьор в конфликта в Украйна и пое голяма част от бежанския поток.
В лицето на Великобритания Германия губи един от най-силните си партньори. Партньор с финансова стабилност и силна армия. Това поставя страната пред кръстопът.
От една страна, ако Германия започне да се разпорежда в Европа, дори повече, отколкото го прави в момента, ще бъде по-уязвима по отношение на обвиненията в хегемония и това може да засили антиевропейските нагласи. Но ако заеме изчаквателна позиция, страната рискува да остави политически вакуум за други политики, като той ще бъде зает най-вероятно от националистите във Франция и на други места.
Крайнодесните във Франция ликуват след Брекзит
Именно френските крайнодесни от Националния фронт на Марин Льо Пен изглеждат най-големите победители от Брекзит. До президентските избори остава по-малко от година, но вратата за ключовия пост сякаш вече се отваря пред дъщерята на един от най-големите националисти в Европа за последните десетилетия.
Самата Марин Люц Пен вече обяви, че ако спечели президентските избори, ще инициира подобен референдум и в нейната страна. Франция има хиляди причини в повече от Великобритания да напусне Европейския съюз, са точните й думи в нейно интервю.
Тя разкритикува британците за това, че не са част от еврозоната и нямат право толкова лесно да решават дали да напуснат съюза. Въпреки това, Льо Пен сякаш очакваше резултата от референдума на острова, тъй като определи ЕС като „тоталитарна“ страна, която трябва да се разпадне най-накрая и Европа да се раздели отново на отделни нации.
И сякаш в опит да се хване за сламка при потъването си, френският президент Франсоа Оланд обяви, че Великобритания трябва да понесе някакви последици заради това си решение, за да не се изкушат и други страни да последват примера ѝ. А думите му идват на фона на все по-засилващата се анти-Брюксел реторика на друг основен кандидат за поста му и негов предшественик – Никола Саркози.
Ще има ли Некзит в Холандия
След Брекзит идва Некзит. Така лидерът на антиевропейската партия в Холандия Герт Вилдерс коментира какво ще стане в страната му при подобен вот на референдума.
„Ура за британците. Сега е наш ред. Време е за холандски референдум“, пък беше коментарът му рано тази сутрин след обявените резултати.
Той обеща, че ако спечели изборите, също ще инициира подобен вот.
Скандинавските страни – верни на Европейския съюз
Какво ще стане със страните с най-висок стандарт на живот в Европейския съюз? Това се питат самите жители на Скандинавието, включващо Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция.
Проучванията показват, че Швеция и Дания ще бъде сред най-негативно засегнатите от напускането на Великобритания. В резултат на това тези страни са склонни да бързат да потвърдят своето място в рамките на ЕС. Високопоставен датски политик пък дори е заявил, че подкрепата за Европейския съюз трябва да е безусловна, за да се намали заплахата от популисти.
Все пак в Дания и Швеция има антиевропейски партии. Очаква се те да се възползват от момента и да поискат подобен референдум. Резултатите от него обаче ще са по-скоро за оставане на страните в ЕС. Но такива бяха и първоначалните нагласи и за Великобритания. Подобни референдуми могат да отворят кутията на Пандора, каза от своя страна финландски министър.
Норвегия и Исландия не са членки на Европейския съюз. Норвегия е член на Европейското икономическо пространство, в което Осло има достъп до единния пазар на ЕС, но трябва да плаща големи такси и да приема всички имигранти, влизащи в ЕС. Именно заради това местното правителство препоръча на Великобритания да не напуска Европейския съюз, макар и вече късно.
„Достатъчно странно е, когато идвам от страна с население 5 млн. души и трябва да преговарям с колегата ми от Лихтенщайн. Само си помислете как би било изглеждало това за толкова голяма държава като Великобритания“, иронично попита норвежки министър.
Още от „Свят“
Много повече общуване в чужбина с A1 Roaming Revolution
13:41, 29 апр 24 /
За първи път в Европа А1 демонстрира на живо непрекъсваеми 5G и роуминг услуги на границата с Гърция
20:35, 24 апр 24 /
Кога можеш да поискаш обединяване на кредити
18:07, 16 апр 24 /
Добави коментар