Атанас Василев: По-трудно е да си лидер на партия, отколкото кмет
Г-н Василев, от 3 месеца сте лидер на БСП Хасково. В какво състояние заварихте общинската структура?
В нормално състояние за една партийна организация влязла в алгоритъма на опозиция. Тук организацията наброява около 1 000 души. Има структури в почти всички квартали на града и почти всички села.
Е, то ако партия с над стогодишна история няма структури…
Става дума, че където има смесено население част от структурите ни се позагубиха за съжаление. Това означава, че тук има слабо място. Т.е партията е загубила притегателна сила по отношение на българските турци. Това не е добре. Защото като цяло те са социален тип хора, с много проблеми. И като сложим, че ние като партия сме поставили като водещо социалната политика, трябва отново да ги привлечем. Имали сме много членове от тях, но сме ги загубили, а това не е добре. Означава, че връзката и диалога с тях сме ги загубили. Това заварих и това не ми се нрави, това не е в моя стил, а и не са моите разбирания за една социална партия.
А вече успяхте ли да се справите с различните лобита в БСП Хасково. Те са една от причините за слабите резултати в партията на изборите?
Резултатите не са толкова заради лобитата. По-скоро е една слабост на политическия живот и като цяло на политическия ни елит и система, която се изгради в последните 10 години в Хасково. Защото така започна да надделява един манталитет, че политиката е бизнес, че ако си народен представител, то трябва да си оправиш положението. Защото, ако си политически лидер или на пост, трябва да ти доведе облаги. Този манталитет не е само в БСП за съжаление. Тези зависимости, които наблюдавахме през последните години в Хасково по-скоро, се отнасят към местната власт и кметството. Една част от съпартийците ни смятат, че трябва да се държим като опозиция с местната власт. Други смятат, че може да се направи компромис и да се работи независимо дали става дума за дясно или дясноцентристко. В този смисъл бяха изострени отношенията между отделни личности от БСП Хасково. Лично моето мнение е, че когато си опозиция нямаш място в управлението или в администрирането на общината. Не върви да си хем управленец, хем опозиционер.
През годините скандалите в БСП Хасково занимаваха централата на „Позитано“?
Това абсолютно ще се спре. Много уютно и хубаво им беше на партийни членове да се правят на опозиционери, да говорят високопарни опозиционни думи, а в същото време да служат на администрацията, която няма нищо общо с политиката на БСП. Ако това преодолеем, ще престанат и боричканията създадени на субективна основа.
Нека да позная, имате предвид жена, която беше близка до 16-годишното управление на кметството?
Не са един или два случаите, включително и за Татяна Димитрова, и не само тя. Въпросът е, че и наши кметове влязоха в други листи, за да си останат кметове. Много е тънка линията, кое предпочиташ – да бъдеш опозиция или непременно да бъдеш на заплата или кмет… Много хора се подадоха на това да са на заплата, да са с пост и т.н. Но аз мисля, че това е въпрос, който не трябва да се решава от ръководството на партията. Ние си имаме устав, който излиза от правилата в него, се самоизключва.
Ако всичко това, което казвате го направите, то тогава Вашия лидер Корнелия Нинова може да е спокойна, че в Хасково има добра партийна организация. Това значи ли, че на вота за президент ще направите добър резултат?
Разбира се, че може. Убеден съм, че няма да има кой знае какви големи спорове. Според мен ще надделее онзи, който стои най-близо до политиката на БСП. В никакъв случай не може да е човек далече от тази политика. Ето сега например, голям е спорът да е Георги Първанов ли или не, да сме с АБВ или не. Стигаме отново до това, което си говорихме малко преди това. Ако си лява партия, нямаш място в дясно управление. Ние не сме Германия с развита демокрация. При нас 25-26 години се води тиха юмручна битка. Ако БСП си изпълняваше ангажиментите нямаше да е в това състояние. Разминаване между думи и дела не трябва да има. АБВ участва в дясно центристко управление, а претендират да са лява партия. Аз дълбоко се съмнявам, че с тях може да правим нещо. При тях има явно и видимо разминаване между думи и дела. Да, те сега излязоха, но колебанието е голямо. Много трудно се гради доверие, но много лесно се разрушава. За да го спечелиш отново е два пъти по-трудно.
Но между двете партии няма разговор. Оказва се, че за Георги Първанов е по-лесно да говори с Кремъл, отколкото с БСП. Това нормално ли е?
Аз не казвам да няма разговори. Това не означава, че може веднага да се прегърнем. Който веднъж ти е обърнал гръб, който е отишъл с твоя опонент да върви рамо до рамо, трудно е да възстановиш доверието.
Но левицата говорите за обща кандидатура на президентските избори, които са само след няколко месеца. Нямате време?
Според мен, властта не е необходима никому на всяка цена.
Е, да де, но нали целта на БСП е да спре ГЕРБ от вземането на цялата власт?
Точно така. Но в крайна сметка народът е този, който си казва думата. Ако ние преценим да сме без АБВ, тази постъпка също ще бъде оценена. И тук не е важно как мислят само членовете и симпатизантите на БСП, а как ще прецени избирателят като цяло. Дали БСП ще е с Първанов или без него, може да бъде аплодирано, а може и да не. Трябва да се прецени много добре. Защото може да се окаже, че ще загубиш много повече, отколкото да спечелиш. Затова сега провеждаме този референдум, за да може да се види дали в партията има единно мнение, дали има склонност към такова сближаване. Според мен по-скоро няма такава нагласа. Но правилното ще го кажат хората, когато отидем на изборите. Политиката е сложно нещо. Тя касае доверие и недоверие. Това е като в любовта – раздяла и любов, любов и омраза.
Кое е по-трудното, това да сте общински лидер на БСП или когато бяхте кмет на Хасково?
Много по-трудно е да си политически лидер. Защото тук се работи с политики, няма толкова закони, наредби, правилници и т.н. А като кмет може да не си съгласен с нещо, ако например правителството е дясно, но трябва да изпълняваш. Например, на мен ми се наложи да работя с 3 правителства – това на Жан Виденов, преходното на Софиянски и след това на Иван Костов. Наложи се обаче да работя. Аз бях червен кмет, а законите, които се приемаха изобщо не съответстваха на това как аз виждам нещата, но законът си е закон. И независимо от това, че бях избран с червена бюлетина и се очакваше да правя лява политика, бях длъжен да изпълнявам законите, които излизаха от парламента, а там се смениха няколко мнозинства. Това е сложно, но пък се случва рядко – кметът да е от една партия, а правителството да е от друга. По-често е партията или коалицията, която е спечелила парламентарните избори, е спечелила и местните избори. Казвам още веднъж, че е по-лесно да си кмет, защото разчиташ на администрация, която спазва законите и нещата вървят. Кметът като каже нещо и администрацията си работи в тази насока. Докато като политически лидер всеки ден трябва да показваш, че си лидера и че правилно постъпваш, и че правилно контактуваш с хората. Това ще доведе до доверие не само към лидера, но и към партията. Само така ще има повече бюлетини към дадена партия. Това е смисълът на лидера. Иначе, ако пак губим доверие е по-добре да не се занимаваме с политика.
Още от „Политика“
По-добре за страната ни е да има правителство в сегашния формат на парламента
19:59, 20 мар 24 /
Законопроектът на Борисов и Пеевски за граничната сигурност е пиар и популизъм
16:39, 14 мар 24 /
За Турски поток и изгубената пътна карта
08:27, 08 мар 24 /
Съдебната система е овладяна и в немалка част обслужва организираната престъпност
07:15, 24 фев 24 /Последни новини
Фондация "Една от 8" пристига в Сливен
17:49, 29 апр 24 / Регионални новини
ЕРМ Запад и ТУ-Габрово ще си партнират в подготовката на специалисти за енергетиката
17:45, 29 апр 24 / Регионални новини
Много повече общуване в чужбина с A1 Roaming Revolution
13:41, 29 апр 24 / Свят
Добави коментар