Емил Христов: Решенията на Общинския съвет засягат делниците на хората
Завършил е Висшето военно училище в Шумен и Военната академия в София.
Господин Христов, приключи първото полугодие от работата на Общински съвет Стара Загора. Колко решения взехте и кои от тях са от най-голямо значение за жителите на общината?
Първото полугодие можем да разглеждаме само като част от целия мандат. Филсофията на работа на Общинския съвет (ОбС) е същата, каквато бе и миналата година. Общо 245 решения са взети през тази година. От тях девет са за Наредби за изменение и допълнение на действащи, разгледали сме и два правилника. Единият е изцяло нов за работата на новия ОбС , а другият е правилник свързан с асистираната репородукция – налагаха се изменения.
Ако говорим за решения, вички решения са важни. Аз винаги съм се затруднявал да кажа, това е най-важното решение, защото дори тези, които засягат да кажем ПУП-ове (Подробен устройствен план) са най-важни за хората, които ги очакват. Има решения, които влияят върху живота на всички хора- това са основно промените в Наредбите, има решения, който влияят върху цялостния ритъм на живота в града, например тези свързани с транспорта, други макар и засягащи само една личност, също са важни. ОбС е органът, който заедно с местната изпълнителна власт, засяга най-вече делниците на хората.
Кое все пак бихме могли да отличим като нещо, което е дълго чакано, прието и то с позитивна насока за старозагорци?
Всички решения, които са свързани с оперативните програми и с кандидатстването с проекти по тези програми. Едва ли има човек, който да не се радва на това, което се случва с бившия военен терен в кв. „Казански” – новия парк и продължението му. Това е изключително важно решение, защото зелените площи в града са малко. Ако говорим за транспорта, решението за втория етап на интегрирания градски транспорт върви напред. Интегрираният план за градско възстановяване и развитие и обектите, които са включени в него, също са от изключителна важност. Това са неща , които ще влияят върху живота на хората в нашия град в продължение не на десетилетия, а може би на столетия. Защото едва ли някой вече ще си позволи парка да го направи нещо друго, освен парк.
Каква е атмосферата на общуване в Общинския съвет, все пак опозицията си е опозиция, тя е длъжна да се противопоставя?
Не, не е длъжна. Опозицията не е длъжна да показва непременно някакаво несъгласие. Това, за което всички сме длъжни там, е да намерим нещото, което ни обединява, за да можем да работим в интерес на града.
А, намирате ли го?
Намираме го, за съжаление не толкова често и не в такъв вид и размер, в какъвто бихме искали. Аз лично бих си пожелал малко повече. Основата също не е най-добрата, но какво да се прави. Вървим по този път и рано или късно ще стигнем до нещо по-добро. Много често се налага някои от политическите партии да се възползуват от численото си преимущество, за да наложат една гледна точка, която не непременно е в противоречие с интересите на града, но във всички случаи се наблюдава разминаване с вижданията на опозицията. Ще припомня, че преди един месец една от групите гласува против предложението на кмета, което бе подкрепено от голяма част от общинските съветници, за ремонт на две училища. Под предлог че се предлага ремонт сега, а не преди половин година, когато разглеждахме бюджета. Ами сега е преценила администрацията, сега е преценил кметът, видели са, че има нужда от авариен ремонт, затова сега ги предлагат. Не може на всяка цена да си против. Обратното също е вярно, това, което предлага опоцизията не винаги е най-лошото и е добре да се вслушваме. Хубавото е, че вече има един добър мандат зад нас, в който нямаше яростно противпоставяне, нямаше такива неща, които виждаме на други места.
Стара Загора е един от малкото градове, където се прие забрана на бурките. Как ще коментирате този факт?
Аз наричам това по друг начин, то е защита правата на всички граждани. Защото напоследък обществото е завладяно от борци за защита правата на единици, които по същество засягат пък правата на мнозинството. То е същото като с гей парад. Аз лично не бих искал да ми натрапват нечия различност. Затова подкрепих предложението, да пътят е такъв, не може да вървим срещу това, което е традиционно възприето от болшинството от хората, които не натрапват нито своята вяра, нито принадлжност. Можем да бъдем толерантни, без да натрапваме на никого своята правота и своята гледна точка.
Какво предстои във втората половина на годината. Какви по-важни решения свързани с бъдещето на града, ще трябва да вземете?
Много е трудно да се прогнозира. Най-доброто, което може да ни се случи е да няма нищо извънредно, т.е. кметът и екипът му да могат изпълняват това, което правят в момента, да има завършек на проектите, например за кв. „Три чучура-север”, и за кв. „Самара”, а защо не и за централната градска част. Има огромна разлика в качеството на проектите между Стара Загора и други градове. Бях изумен от друг наш голям град, в централната си част няма атмосфера, няма го онова усещане за нещо уникално, което да те хваща, да те държи, да те кара, да се върнеш. Тук го има при нас, и започва да става все повече и повече. Казвам го не като местен шовинист, правя сравнение навсякъде, където се намирам. Трябва да се сравняваме с всички, които са по-напред, по-големи, по-напреднали, нека да вървим по този път, да подчертаваме това, което имаме и да го развиваме.
Предстоят ли промени в други наредби?
Наредбите се променят, когато животът го изисква. Много често гражданите подсказват добри идеи, администрацията също, на базата на натрупан опит предлага да бъде нещо променено. Хубваото е, че ние ги променяме под това въздействие, не държим те да бъдат застинали, във всички случаи промяна на живота намира отражението си в Общинския съвет. Другият вариант, когато приемем една наредба и тя стои така в продължение на години, вече е неприложима. Ако преди 20 години тя се е възприемала добре като израз на стабилност и на сигурност, днес животът е толкова динамичен и разнообразен, поставя толкова различни изисквания и като дълбочина, и като същност, и като посока, че не бива в никакъв случай да не отговаряме на тези изисквания. Затова моля гражданите, нека бъдат спокойни, ние обмисляме предложенията. Там, където нещо не е както трябва, го променяме. Нека да се адаптират и нека всички да следят какво се случва нашия град.
Те следят, според това което се публикува в социалните мрежи, може би основният проблем е паркирането, особено наглото паркиране по тротоари и т. н.
Вървим по този път вече няколко години и положението не е както преди. Мисля, че правим крачки напред. Но шофьорите не са пришълци от Марс, те са наши съграждани, често наши колеги, познати, дори приятели . Хубавото е, че се забелязват вече от всички и гражданите негодуват, пращат сигнали, активни са. Това ни помага в управлението.
Горещият телефон работи, нека гражданите го ползват. Аз съм свидетел как сутрин на бюрото на кмета Живко Тодоров има купища сигнали, за които той разпорежда да се решават, някои решава на момента. Между другото, това е негов стил на работа. Той не оставя нещата за утрешния ден, там, където преценява, че на момента може да се реагира, решава въпроса и продължаваме напред.
Последни новини
За първи път в Европа А1 демонстрира на живо непрекъсваеми 5G и роуминг услуги на границата с Гърция
20:35, 24 апр 24 / Свят
Въпрос на европейски ценности
08:12, 22 апр 24 / Idealisti
Община Сливен ще продължи да подкрепя дейността на доброволните формирования
07:16, 21 апр 24 / Регионални новини
Добави коментар