Корупцията през 2015-2016 г.*

18:00, 04 юли 16 / Политика 25 343 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
Оценката за нивото на корупцията и за развитието на антикорупционните стратегии и политики зависи до голяма степен от начина, по който се дефинират и интерпретират измеренията и формите на корупционно поведение. Общите заключения за състоянието на корупцията в страната в периода 2015 – 2016 г. не са оптимистични. Това се казва в доклад на Центъра на изследване на демокрацията на тема „Завладяване на държавата – противодействие на административната и политическата корупция“.

София Topnovini.bg ще публикува най-интересните изводи от доклада. * Заглавието е първа глава в документа.

Корупцията през 2015-2016 г.

Административната корупция се увеличава постепенно след 2011 г. и в момента бележи високи нива. Като цяло, след 1999 г. (без да се отчитат незначителните колебания) могат да бъдат откроени два специфични периода, свързани с политическия цикъл: 1) 1999 – 2011 г., когато се регистрира неравномерен процес на общо намаляване на административната корупция (през 1999 г. около 29 % от населението съобщава за участие в корупционни сделки, докато през 2011 г. стойността на този индикатор спа- да до 9,4 %); 2) след 2011 г., когато се наблюдава процес на постепенно нарастване на административната корупция – 22,2 % за 2015 г., което съответства на участието на около 1,3 млн. граждани в корупционни сделки.



Данните за 2015 г. показват, че нивото на корупция в администрацията е било съизмеримо с това през 2000 г. (Фигура 1). Зависимостта на равнището на корупция от политическата ситуация се вижда ясно в периода 2013 – 2014 г., когато е регистрирано най-високото наблюдавано ниво на корупция в администрацията – 29,3 % от населението над 18 г. възраст съобщава, че е участвало в корупционни сделки най-малко веднъж през предходната година. До 2013 г. динамиката на корупцията следва изборния цикъл намалява след встъпването в длъжност на всяко следващо правителство и се връща към по-високо ниво в края на неговия мандат. Рязкото увеличаване на корупционния натиск през 2013 г. се обяснява с високите нива на политическа нестабилност, които водят до два кръга от предсрочни парламентарни избори и масови улични протести. Данните за 2015 г. показват, че въпреки някои по-строги мерки за административен контрол, административната корупция нараства. В периода 2011 – 2015 г. равнището на административна- та корупция се удвоява.



От една страна, България е в неблагоприятно положение в сравнение с нейните съседи в Югоизточна Европа (Фигура 2). За сравнение, стойностите на индикаторите за административна корупция за 2015 г. са 8,6 % за Хърватска, 9,1 % за Турция, 18,6 % за Сърбия и 40,2 % за Албания. В периода 2000 – 2002 г., когато е осъществена първата диагностика на разпространението на корупцията в Югоизточна Европа с помощта на Системата за мониторинг на корупцията, резултатите за България, макар и неблагоприятни, отреждат на страната относително най-добра позиция в региона по отношение разпространението на административната корупция. От друга страна, позицията на страната спрямо други държави – членки на ЕС е много неблагоприятна. Данните за оказван корупционен натиск (предложение на държавен служител за сключване на корупционна сделка) в България за периода 1999 – 2015 г. варират в диапазон 25-35 % от възрастното население, докато средната стойност за ЕС е 4 %, а тази за Дания е 1 % от населението на възраст 18 и повече години .



Данните на Центъра за изследване на демокрацията за периода след 1999 г. показват, че случаите на оказван натиск, водещ до корупционни сделки, варират през годините в диапазона 30-50 % в зависимост от устойчивостта на гражданите на корупционен натиск (Фигу- ра 3). Повечето корупционни сделки (по сведения на гражданите) са инициирани от държавните служители. Устойчивостта на корупционен натиск варира през годините, но до 2011 г. се наблюдава тенденция към бавно подобрение (повече граждани отказват да участват в корупционни сделки). Оттогава тенденцията се влошава и през 2015 г. устойчивостта на корупционен натиск, оказван от държавните служи- тели, спада до нива, сравними с 1999 г.



Тенденциите при разпространението на корупцията в бизнес сектора също са обезпокоителни. През 2015 г. около 18 % от бизнес организации- те съобщават, че им е оказван корупционен натиск от страна на държавни служители. Тази стойност е значително по-висока от средната за ЕС-28 (4 %), което показва, че е налице сериозен проблем. Повечето корупционни сделки в бизнес сектора остават неидентифицирани и ненаказани. Липсата на санкции е сред основните фактори, които допринасят за вграждането на различни форми на корупция в бизнес средата. По отношение на шансове- те корупцията в бизнес сектора да бъде идентифицирана и наказана, разликата между България и средно за 28-те страни – членки на ЕС (ЕС-28) е значителна. Единствено при административната корупция, извършена от държавни служители с по-ни- сък ранг, вероятността тя да бъде идентифицирана и санкционирана в България е по-висока от средната за ЕС28.



В сравнение с конвенционалната престъпност, прилагането на закона при престъпления, свързани с корупция, не е ефективно и адекватно на техния голям брой и обществения риск. В периода 2010 – 2014 г., случаите на конвенционални и корупционни престъпления се разглеждат по различен начин от правоохранителните и съдебните институции. За периода 2010 – 2014 г. са идентифицирани около 600 хил. жертви на конвенционална престъпност чрез ежегодни виктимизационни проучвания, докато полицията регистрира около 120 хил. престъпления годишно, като само 34 хил. случая завършват с повдигане на обвинение (т.е. само около 25 % от регистрираните и 5,7 % от извършените конвенционални престъпления са наказателно преследвани). Що се отнася до корупцията, броят на засегнатите граждани е приблизително 1,3 млн. годишно, докато само около 120 – 150 случая (0,01 %) достигат до етапа на повдигане на обвинение. Това показва, че съдебната власт и Министерството на вътрешните работи регистрират и обработват само една много малка част от случаите на корупция, което съществено се различава от начина, по който те се справят с конвенционалната престъпност. В допълнение към това, мерки за противодействие на политическата корупция на практика не съществуват (виж също така Таблица 1). Широкото разпространение на корупцията я превръща в обичайна характеристика на социалната среда: през 2016 г. само около 22 % от гражданите на възраст над 18 г. напълно отхвърлят възможността да участват в корупционни сделки.

Други 34 % от възрастното население се колебаят и биха взели решение в зависимост от ситуацията, а около 44 % биха дали или приели подкуп (Фигура 6). В обобщение, състоянието на корупцията в България в периода 2015 – 2016 г. може да се характеризира по следния начин:

• Критично високи нива на административна корупция.

• Институциите, които в най-малка степен са изправени пред проблеми с корупцията, са тези, които не управляват значителни обществени средства.

• Корупционните сделки са често срещани на всички нива в много обществени институции и се извършват със знанието и/или мълчаливото съгласие на висши ръководители. В тази връзка, корупцията не е въпрос на няколко „гнили ябълки”, а по-скоро системен проблем на държавната администрация.

• На практика няма последователни и системни усилия за противодействие на политическата корупция. Широкото разпространение на корупцията е свидетелство, че основни обществени институции са „завладени” от частни интереси и/или много държавни институции са приватизирани от техни ръководни служители, които използват своята служебна позиция за реализиране на допълнителни доходи/корупционни ренти. Това оставя обществения интерес незащитен, публичните ресурси се изразходват неефективно или в полза на частни интереси, а общественият сектор се превръща в двойна тежест за данъкоплатците – както чрез данъците, така и чрез корупционните ренти, които те изплащат.



Основната стойност на Системата за мониторинг на корупцията, разработена и прилагана от Центъра за изследване на демокрацията, чиито най-нови данни са представени по-горе, е предоставената възможност на политици и неправителствени наблюдатели да видят общата динамика на корупцията в страната. Тази стойност се увеличава, когато констатациите на СМК са съпоставени с други данни и доказателства за разпространението на корупцията. Съществуват два основни начини за измерване и оценка на нивата на конвенционалната престъпност и корупцията:

• Въз основа на официални статистики, които съдържат данни за броя на случаите, регистрирани от полицията; за броя на заведените съдебни дела; за броя на постановените присъди. Поради редица причини, броят на регистрираните случаи е много по- висок от броя на повдигнатите обвинения и на окончателните

• Въз основа на изследвания на жертвите на престъпления (виктимизационни изследвания), които използват представителна извадка от населението на възраст над 18 г. и измерват броя на жертвите на престъпления през последната година. Несъответствието между реалния брой на извършените и на регистрираните от полицията престъпления се дължи на факта, че не всички случаи на престъпления са докладвани (латентност) и че не всички докладвани случаи на престъпления са регистрирани (полицейски филтри). Ако се изключат случаите на корупция, статистиката на конвенционалната престъпност за периода 2010 – 2014 г. показва следните приблизителни пропорции (Таблица 1) :

За да се оцени значението на тези данни, трябва да се направят няколко уточнения: Първо, индикаторите, използвани от държавните институции в техните информационни системи, се различават. Поради това е вероятно броят на съдебните дела или на жертвите, отчитани от полицията и съдебната система, да обхващат различни престъпления. Единната информационна система за противодействие на престъпността, която е в процес на разработване повече от 20 години, все още не работи с пълна функционалност. Обменът на информация между институциите не се осъществява оперативно и поради това е практически невъзможно да се проследят отделните случаи от досъдебното производство до съдебната фаза. Както вече бе споменато, данните в таблица са усреднени и са предназначени само за илюстрация. Те не могат да се използват за оценка на ефективността на правоприлагащите институции, а по-скоро илюстрират разликата в политиките и институционалния капацитет на наказателното правосъдие по отношение на корупцията и на конвенционалната престъпност.



Второ, по отношение на корупцията тези уговорки едва ли имат голямо значение, тъй като броят на случаите, достигнали до съдебна фаза, е незначителен в сравнение с реалния размер на проблема. Всички инструменти и целият потенциал на Министерството на вътрешните работи (МВР), на другите правоприлагащи институции и съдебната система, са мобилизирани срещу конвенционалната престъпност. Ефективно или не, тяхното прилагане е в значителен мащаб – годишно се завеждат около 35 000 наказателни дела. Средногодишното ниво на престъпления, свързани с корупция, е сравнимо, а в някои години дори по-високо, от това на конвенционалните престъпления. Поради редица причини, сред които главната е, че дизайнът на санкциониращите механизми е неадекватен на мащаба на проблема, само отделни случаи на корупция са идентифицирани, разследвани и наказани.



Под „дизайн” се имат предвид няколко компоненти – регулаторната рамка, броят и умения на експертите, наличието на добре координирана мрежа от правоохранителни институции. Трето, много случаи на незаконна лична облага се третират от правоприлагащите институции като различни форми на злоупотреба с власт, престъпления срещу собствеността или други икономически престъпления. Понастоящем, поне по отношение на висшите държавни служители, събирането на доказателства за незаконно обогатяване, се оказва практически невъзможно. Събирането на доказателства за злоупотреба с дискреционна власт на държавни служители е още по-трудно. Във връзка с това, в повечето случаи се оказва трудно или практически невъзможно да се намерят достатъчно доказателства както за лично облагодетелстване, така и за злоупотреба с власт. Ако незаконното облагодетелстване и злоупотребата с власт се преследват поотделно, това би довело до прекъсване на веригата на корупционните сделки и би било по-ефективно по отношение изправянето на извършителите пред правосъдието.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама