56,1% от всички безработни в България са жени. Това съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров, предаде БГНЕС.
719 000 са жените на възраст между 15-64 г., които не желаят да работят, като за повече от една трета за тях, основната причина са лични и семейни причини. Около 25% от безработните лица, които полагат грижи за деца до 14 г. не успяват да се включат в пазара на труда, поради липса на подходящи и достъпни заведения за социални услуги. Други 25% от безработните жени, които се грижат за възрастни хора, биха работили при подходящо наличие на услуги за болни и възрастни хора.
Коефициентът на заетост на жените между 15 и 64 г. достига близо 60% в края на 2016 г. За този период заетостта при жените отчита загуба с близо 154 000 работни места, което е повлияно и от намаляващият брой на населението.
Коефициентът на безработните жени е по-нисък от средния за страната-6,5% при среден от 6,7%. Продължава, обаче да се задълбочава безработицата при младите жени до 29 г., като нивата са 13% при 11,4% през 207 г. 56.8% от безработните жени са дългосрочно безработни. Жените получават по-ниски средни заплати, вследствие на което, поради по-ниската си пенсионна възраст, получава по-ниска пенсия и обезщетение.
Наблюдава се тенденция за нарастване на разликата в заплащането по пол и през 2015 г. той достига 14,2%, по данни на НСИ, при 10,6% през 2007 г.
6 от най-нископлатените браншове у нас, където заплатите са около 500 лв., са с преобладаващо участие на жени. Те са в сферата на търговията, почистването, услугите. В много от частите на други сектори, като здравеопазване-санитари и медицински сестри, които на много места получават много ниски заплати. Според изследване на КНСБ, заплатите с чисти доходи над 1000 лв., взимат има два пъти повече мъже, отколкото жени. Това са малкото жени, които работят в IT сектора, банковият сектор, енергетиката и далекосъобщенията. „По-малкият им брой, обаче показва не докрай коректно, спрямо пазара разпределение на заетите по пол и равнопоставеността между тях. В два от най-добре платените сектори-енергетиката и далекосъобщенията, мъжете като заплащане доминират с две трети повече от жените. 26% по-ниски заплати получават жените в електроенергийния сектор, независимо, че говорим за сходни длъжности”, заяви Пламен Димитров.
Президентът на КНСБ посочи, че като цяло 15 % от жените в България за еднакви длъжности, получават по-малко „от мъжете. Средноевропейският процент е съизмерим с нашия. Но, от друга гледна точка, изтласкването на жените от пазара на труда, заради това, че гледат деца и възрастни родители, е по-голямо, отколкото в ЕС. Това се случва заради липсата на детски градини, ясли, хосписи и заведения за гледане на възрастни хора. Това изхвърля от пазара близо 720 000 жени в трудоспособна възраст. Като голяма част биха желали да работят, ако нямат тези семейни ангажименти”, обясни Пламен Димитров.
Според него, могат да се въведат данъчни облекчения към работодателите, за да създават подобни институции-дневни центрове, детски градини в предприятията. Има такива случаи, но те не ползват данъчни облекчения.
„На второ място да има данъчни облекчения за семействата с деца и семействата, които зависим член, за когото се грижи. Те да бъдат въведени в механизма за семейно подоходно облагане, какъвто работи в САЩ, Великобритания, Франция и много други държави. Някои от партиите започнаха да предлагат подобни механизми, но смятам, че тук не трябва да се работи на парче, а да се види цялостен модел на семейно подоходно облагане, който да стимулира демографията и грижата за възрастните хора да е по-прилична, и жените да могат да се връщат по-успешно на пазара на труда”, посочи президентът на КНСБ.
Димитров заяви, че е логично в рамките на доходите и данъците, които плаща семейството, да може да бъде отстъпен обратно за зависими членове на семейството-деца и възрастни хора.
От друга страна Димитров заяви, че равнопоставеността на половете на е женски въпрос, а е въпрос на мъжете, които трябва да разберат същината на проблема и да предприемат решения.
Добави коментар