Между 5 хиляди и 6 хиляди души преминават месечно през единствения в Източна Европа музей на солта край Поморие. Соленото езеро, на което е разположен, пази историята и технологиите за добив на сол отпреди 2500 години и дава възможност за извличане на лиманна кал и поморийска луга.
Музеят има собствени открити солници и до ден днешен тук се добива сол по много древна и уникална - така наречената анхиалска, технология.
Елена Йорданова, уредник коментира пред БНР: По пътя на водата море - езеро... Това, което е характерно за нашата технология, се отлагат вредните замърсители като калциевите соли или гипса, които биха придали един горчив вкус на солта, ако водата бъде директно изпарена. Солта излиза в сравнително чист вид... понякога няма нужда и от измиване….
На вкус поморийската сол е мека, естественото ѝ съдържание на йод е нестабилно, затова се йодира допълнително. Това я прави по-полезна от хималайската, черната и други видове сол, толкова модни в съвременната кулинария. Лугата пък е остатъчен продукт от производството.
Илия Кусев, уредник в Музея на солта: Една жълтокафява течност, гъста като моторно масло, на пипане мазна...или така наречената магнезиева течност, защото чрез нея се лекуват и профилактират различни заболявания – ставни, мускулни , на вегетативната нервна система.
Интересът към медицинските качества на солните продукти преживява истинско възраждане, затова и такава гледка – на плътно покрити със солена езерна кал хора, е обичайна край морето. Специалистите обаче напомнят, че дори приложена външно, солта силно дехидратира организма и самолечението е опасно, особено за децата и за възрастните със сърдечни проблеми и високо кръвно налягане.
Добави коментар