Тези дни популярност доби един слабо известен човечец, поне за хората извън турстическия бранш. Той се прочу с изказването си по повод ритнатата в главата от шведски турист българска камериерка. Изказването на Благой Рагин, който призова да не се вдига много шум около случилото се, за да не намалее потокът от шведски туристи у нас, сериозно разбуни духовете в българското общество.
За мен, постъпката на този човек има дълбоки корени в българската народопсихология. Всички знаем известния постулат още от времето на турското робство, че „преклонена главица сабя не я сече“. Теза, която бива разбита на пух и прах по време на кървавото Априлско въстание, потушено изключително жестоко, но оставило паметници, които да напомнят, че преклониш ли глава, тя обикновено отива на дръвника.
Същата съдба очаква и Благой Рагин, в преносен смисъл, разбира се. Неговата оставка вече беше поискана, само ден след скандалното му изказване. Няма да се спирам подробно на мотивите и дали те са принципна позиция или популизъм. Има логика за размисли и в двете посоки, но това не е важното в случая.
Основният проблем е, че Рагин е един от многото. Такива хора има във всяка сфера на обществения живот в България. Наведени човечета, които са готови на всичко, само и само да не „обидят“ клиента.
Сега ще обърна малко внимание на самия „клиент“. Въпросният шведски турист се казва Ралф Георг Сундберг, а бруталното му нападение беше заснето от охранителна камера. Публична тайна е, че в България често скандинавци идват на т.нар. алкохолен туризъм. Независимо обаче дали е бил под влиянието на някакви опиати или не, постъпката на Сундберг трябва да бъде наказана с цялата тежест на закона.
Няма как да подмина и двуличието на някои „български“ медии, които "по терлици" се опитват да намалят отзвука от скандала. Същите тези подлоги обаче, отчетливо акцентираха и хорово осъждаха българския гражданин, който беше арестуван за брутално нападение над жена в берлинското метро. Независимо, че въпросният български гражданин реално принадлежи към един друг етнос, който във всяка отделна държава се разглежда като отделна съставна част от обществото.
Защо свързвам двете нападения? Причината е, че те разкриват различния подход и аршин, с който се мерят престъпленията. Именно това нещо е в основата на българския потиснат дух и липсата на национална гордост у нас. Направи ли ви впечатление колко често беше задаван въпросът: „Какво е направила камериерката?“. Какво може да направи, за да предизвика подобно брутално нападение? Какво беше направила възрастната жена, изритана в гърба от друг подобен изверг в Бургас?
Истината е, че подобен въпрос е несъстоятелен в тези случаи. Той е търсене на някакво обяснение и, не дай Боже, оправдание на всички тези зверства. Престъплението трябва да има подобаващо наказание. И ако това не може да се случи, както във великата творба на Достоевски - само посредством съвестта, тогава идва адекватното законосъобразно и обществено осъждане. Няма значение дали нападателят е швед, българин или марсианец, дали е клиент или пациент.
Липсата на равнопоставеност ражда роби и господари, липсата на справедливост ражда тарикати и балъци. Крайно време е да спрем сами да се унижаваме и принизяваме. Защото народ, който не уважава себе си, няма как да спечели респекта и на останалите!